![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Сър? — попита Датенар. — Командването на легион Хуст вече е ваше, несъмнено. Свеждате ни заповедите си и ще направим каквото поискате.
— Хладнокръвно, гладко обмислено, както си е — добави Празек.
Тя изсумтя.
— Аз командвам войници, не диваци. Галар Барас, трябваше да се вслушам в предупрежденията ти. Искат от нас да тръгнем на помощ на Карканас и Майка Тъма? В името на Бездната, виждам невестулка в заешка дупка.
— Може би — заговори Датенар — в поддържаща роля…
Тя го изгледа, но изражението му остана непроменено, твърдо и сериозно.
— Не — каза тя. — Колкото и да се опитвате, няма да ме накарате да се разсмея.
— Да, сър.
Празек махна с ръка.
— Командире, ще бъдете ли така добра да започнете прегледа?
Варет стоеше в челото на ротата си. Беше наблюдавал с крайчеца на окото проточилия се разговор между тримата капитани и техния командир. И да беше целта да се изпита здравината на тази новоизнамерена дисциплина, щеше така или иначе да има малък ефект — това не беше пример за тръпнеща войнишка маса под гръмоносния леден поглед на старши офицери. По-скоро беше хладният пронизващ поглед на престъпници, убийци до един, впит нагъл и непокорен в онези, които си въобразяваха, че ги командват.
Най-сетне обаче Торас Редоун закрачи между строените редици и там, където минеше, желязото Хуст извисяваше пронизителен звук на вълни. Някои сред предните линии потръпваха. Други се хилеха и след това проследяваха командира с подновено внимание.
Тя понесе безочливостта им, всяка стъпка отмерена като у човек, който знае как да контролира пиянството си.
Крачката ѝ не се промени, докато не застана срещу Варет, където спря и се обърна към него.
— А, моята милост.
Той я погледна в очите.
— Сър.
— Ще кажеш ли нещо?
— Да, сър.
— Давай тогава.
— Добре сте се върнали, сър.
Странно, думите му сякаш я смутиха. След малко тя отвърна:
— Трябва ли да ти предложа същото, Варет?
— Не съм променен, сър.
— Добре. Изглежда, имаме нещо общо.
След това продължи, а Варет остана отново сам пред бойците си. Мечът на бедрото му трепереше в ножницата, сякаш се подиграваше на страха му, а зад него някой измърмори нещо, което предизвика тих смях, докато изръмжаването на Ребъл не усмири всички.
„Вече го виждаш сама, Торас. Но пък може би си права за това. Можах да помириша алкохола в дъха ти, да видя похабеното по лицето ти, издаващо решителността ти. Бездната знае, бракът ти с Калат Хустаин трябва да е бедствие, за да те доведе до това състояние.
Но понякога бездействието е най-големият акт на страхливост, който може да намери човек. В безопасност в дупката, сред тесните стени, в прогизналата утроба на стоенето точно където си.
Галар, тя ще свърши работа, стигне ли се да ни поведе всички към разгрома. Знаеше ли това?“
Когато прегледът приключи и войниците бяха освободени, Фарор Хенд отиде с другите офицери на заседанието в командната палатка. Присъстваха Варет, Ранси и другите престъпници, които бяха повишени, наред с Кастеган и Галар Барас. С Празек и Датенар от двете страни, командир Торас Редоун седна в протрития тапициран с плюш стол, гушнала кана вино.
— Всички ли са тук? Добре. Нямам много за казване. Никой от нас не е искал това. — Замълча и отпи две бързи глътки. — Вярвам, че не храните заблуждения относно мен. Легиона, който командвах някога, го няма. На негово място — кошмар, който чака да се сбъдне. — Махна лениво към Варет и другите. — Говоря откровено, но никой от вас не е офицер, освен званията, които са ви дадени. — Погледът ѝ се спря на Варет. — Бездната да ни вземе, имаме страхливец между нас — о, той поддържа подходящата поза, но май това е всичко, което всеки от нас има. Поза. Ще бъде ли това достатъчно, за да осуетим амбициите на Хун Раал? Достатъчно, за да уплашим легиона на Урусандер? Съмнявам се. Майката да е на помощ на лорд Аномандър. Майката да е на помощ на Карканас.
Последва мълчание, а след това, с неохота, Фарор Хенд се покашля и каза:
— Командире.
Размътените очи на Торас Редоун се спряха на нея.
— О, да, изгубеният Бранител. Имаш ли нещо да кажеш?
— Да, сър. Какво, мамка му, е това?
Торас Редоун примига.
— Ако сме тук, за да се самосъжаляваме, бихме могли просто да се върнем в палатките си и да го правим там, както общо взето правим, откакто сме тук. Трябва ли и ние всички да се напием сега с вас, сър? Още ли не сме спечелили квотата си въргаляне в порока?