Гравитационна дъга [bg]

Следва кратък епилог, където Озби опитва да отбележи, че, разбира се, елементът Алчност1051 трябва по някакъв начин да бъде включен в сюжетната линия, за да бъде оправдано заглавието, но лентата прекъсва по средата на едно „а-а-а…“

Катье вече е силно озадачена и смутена, но е напълно способна да разпознае едно послание, когато го види. Някой, таен приятел в „Бялото видение“ — вероятно самият Силвърнейл, за когото е известно, че не е бил фанатично предан на Пойнтсман и неговата компания — е подхвърлил целенасочено кинопробата на Озби тук, където са знаели, че тя ще я намери. Катье пренавива лентата и пуска филма отново. Озби гледа право в камерата: право в Катье, и това съвсем не е лудория на мързелив и нехаен друсалник, той играе. Няма грешка. Това е закодирано послание и след не много дълго тя го разкодира, по следния начин. Да кажем, че Базил Ратбоун означава самия младеж Озби. С. З. Сакол може да е г-н Пойнтсман, а Дребосъкът-шериф представлява цялата грандиозна мрачна Интрига, опакована в един незначителен по размери пакет, умален, ясна мишена. Пойнтсман твърди, че интригата е действителна, но Озби знае, че не е така. Пойнтсман приключва в миризливата ясла, а интригата/Дребосъкът изчезва, уплашен, в прахта. Пророчество. Доброжелателство. Тя се връща в нейната незаключена стаичка, събира в чанта някои свои вещи и излиза от „Бялото видение“, край неподкастрените живи плетове на оградите, растящи обратно към предишната действителност, край седящите кротко на слънцето завърнали се мирновременни побърканяци. Някога тя бе вървяла по дюните около Шевенинген, край хидротехническото съоръжение, край новите жилищни блокове с още неизсъхнал в кофража цимент, заменили съборените коптори, и в сърцето й се бе надигала същата надежда за бягство — бе напредвала, уязвима сянка, толкова отдавна, към срещата с Пирата, до вятърната мелница „Ангелът“. Къде е той сега? Все още ли живее в квартал Челси? А и въобще жив ли е?