Гравитационна дъга [bg]

Кой би могъл да предположи, че тук ще има толкова много хора? Непрекъснато се появяват из цялото това обезпокоително здание, събрани на групи, разхождат се индивидуално потънали в мисли, или изучават картините, книгите, експонатите. Сградата прилича на някакъв извънредно просторен музей, на много нива, и с нови крила възпроизвеждащи се като жива тъкан — макар че ако всичко това се развива до определена завършена форма, намиращите се вътре хора не могат да го видят. В някои зали входът е на собствен риск, за което отчетливо предупреждават стоящите на всички подстъпи дежурни отговорници. Движението по тези коридори и пасажи е безконфликтно и без триене, повърхностно и бързо, често неудържимо, като на идеални ролкови кънки. Дългите галерии са отчасти открити към морето. Има кафенета, където човек може да поседи и до погледа залеза на слънцето, или изгрева, в зависимост от графика на смените и симпозиумите. Отвън преминават фантастични талиги-сладкарници, големи колкото мебелни фургони: трябва да влезеш вътре, да тършуваш из безбройните рафтове и всеки нов ще ти разкрива по-лепкави и по-сладки лакомства от предишния… наблизо стоят готвачи с готови за действие лопатки за сладолед и чакат само една дума от захаровманиачения клиент, за да моделират набързо „Печена Аляска“ с всякакъв размер, вкус и аромат и да я засилят в пещта… има подноси с баклава с пълнеж от баварска сметана, поръсена с къдрици натурален шоколад, трошени бадеми, череши колкото пинг-понг топчета, и пуканки в топено масло с бели ружи, и хиляди различни видове фондан от лакрица до нуга, направо го шляпват на гладките каменни маси, и го разтеглят на ръка и понякога той се проточва през ъглите, излиза през прозорците и завива по друг коридор, о, извинете, сър, бихте ли подържали това за момент? благодаря ви, шегобиецът е изчезнал и оставил Пирата Прентис тук, новопристигнал и все още объркан от цялостната обстановка, хванал единия край на фонданеното кълбо, чийто друг край може да е където си ще… е, защо да не го последва… той обикаля с доволно кисела физиономия, навива с метри карамел, от време на време лапва по малко, м-м-м, фъстъчено масло и меласа, и тъй, оказва се, че заплетената пътека, — подобно на Шосе Едно там, където минава през сърцето на град Провидънс — е била прокарана съзнателно така, че да предоставя на чужденеца възможност за обиколка на града. Изглежда този номер с карамел-фондана е стандартен ориентировъчен способ тук, защото от време на време Пирата пресича пътя на някой друг новак… често ще им се налага да отделят доста време за разплитането на карамелените въжета, което също е било запланувано като един добър спонтанен начин за запознаване на новопристегналите един с друг. Сега екскурзията отвежда Пирата до открит двор, там група хора е наобиколила един делегат от Бърлогата на Мравоядите водещ ожесточен спор с някакъв рекламен бос за какво, ако не за Ересния Въпрос, вече камъче в обувката на този Конгрес, с перспектива да се превърне в скала, в която той ще се разбие. Край него минават улични артисти: самоуки акробати, които правят удивителни предни кълба на изглеждащия опасно твърд и хлъзгав паваж, хор от казу изпълнява потпури от Гилбърт & Съливан, момче и момиче танцуват не по протежение на улицата, а нагоре-надолу по нея, обикновено по някои големи стълбища, когато им се налага да чакат на опашка…