Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Берална вече уведоми Нандера, Кар-а-карн. — Ушите на Лоиал трепнаха от изненада като чу титлата.
— Тогава би ли предала на Сюлин да ме посрещне в гардеробните зад Великата зала с палтото ми? И с Драконовия скиптър.
Джалани се ухили открито.
— Сюлин вече тича във влагоземската си рокля като заек, седнал върху бодли на сегаде.
— В такъв случай — каза Ранд, — можеш да ми доведеш коня във Великата зала. — Ченето на Девата увисна, особено след като Перин и Лоиал започнаха да се превиват от смях.
Юмрукът на Мин между ребрата на Ранд го накара да изпъшка.
— Няма място за шеги, дебелоглаво овчарче! Мерана и останалите са се загърнали в шаловете си като в ризници. Сега ме чуй. Ще застана от едната страна зад колоните, така че ти да ме виждаш, а те не, и ако забележа нещо, ще ти дам някакъв знак.
— Ти ще стоиш тук с Лоиал и Перин — каза той. — Не знам какъв знак би могла да ми дадеш така, че да го разбера, а ако те само те мернат, ще разберат, че точно ти си ме предупредила. — Тя го изгледа под дългите си клепачи с предизвикателно непокорство. — Мин?
За негова изненада, тя въздъхна и каза: „Да, Ранд“, мека като прясно сирене. Такова нещо от нейна страна го накара да се усъмни, все едно че беше от страна на Елейн или Авиенда, но нямаше време да мисли за това, след като трябваше да изпревари Мерана във Великата зала. Той кимна, за да потвърди думите си, и тръгна.
Като се чудеше дали все пак не би било добре да помоли Перин и Лоиал да я задържат — това пък колко щеше да й хареса! — той измина почти тичешком целия път до стаичките за преобличане зад Великата зала. Джалани тичаше по петите му и мърмореше дали все пак онова за коня не било шега. Сюлин вече го чакаше с извезано със злато червено сетре и с Драконовия скиптър; върхът от копието бе удостоен с одобрително пръхтене, въпреки че тя несъмнено щеше да го намери за много по-приемливо без странния зелено-бял пискюл и с по-подходяща дръжка, без тази резба по нея. Ранд опипа да се увери, че ангреалът е в джоба му. Беше, и той задиша по-леко, въпреки че Луз Терин се задъхваше притеснено.
Когато бързо прекоси стаичката и влезе във Великата зала, откри, че всички са проявили същата бързина като Сюлин. Баел се извисяваше от едната страна на трона, скръстил ръце, докато Мелайне спокойно стоеше от другата. Поне стотина Деви се бяха подредили от двете страни чак до вратата, на едно коляно, под бдителния поглед на Нандера, въоръжени с копия и щитове, е роговите лъкове, прибрани в калъфи на гърбовете им, и с препълнени колчани на бедрата. Само очите им се показваха над черните була. Зад тях между колоните се бяха струпали още айилци, мъже и Деви, въпреки че като че ли никой от тях не носеше оръжие освен ножовете с тежките остриета. Лицата им бяха мрачни. Не можеше да им хареса мисълта за противоборство с Айез Седай, и не поради страх от Силата. Колкото и да им говореха за тях Мелайне и Мъдрите напоследък, в главите на повечето айилци твърдо беше набита древната вина на Айил.
Башийр не беше тук, разбира се — той и жена му бяха извън града в тренировъчните му лагери, — нито се мяркаше някой от андорските благородници, от които обикновено палатът гъмжеше. Ранд беше сигурен, че Неин и Еления, и Лир, и цялата останала пасмина вече са научили всичко — те никога не пропускаха аудиенция, освен ако не ги отпратеше. Отсъствието им можеше да означава само, че на път към Великата зала са научили и за причината на тази, а това пък на свой ред означаваше, че Айез Седай вече са в палата.
И наистина, още щом Ранд седна на Драконовия трон, госпожа Харфор заситни във Великата зала с много смутен вид — нещо съвсем необичайно за нея. Погледна и айилците, и него с еднакво удивление и каза:
— Пратих навсякъде слуги да ви намерят. Има Айез Седай в… — Това беше единственото, което успя да изрече преди седемте Айез Седай да се появят на прага на широката двукрила врата.
Ранд усети как Луз Терин посегна към сайдин и успя да го удържи, като сдържи в себе си кипящия порой от огън и лед, от гадост и сладост, толкова здраво, колкото бе стиснал сеанчанското копие.
„Седем — изломоти мрачно Луз Терин. — Казах им да са три, а идат седем. Трябва да съм предпазлив. Да. Предпазлив.“
„Аз им казах да са три — сопна се Ранд на гласа. — Аз! Ранд ал-Тор!“ Луз Терин млъкна, но след миг далечното мърморене се подхвана отново.
При всяко от трите си посещения Мерана беше водила със себе си различни Айез Седай и Ранд ги разпозна всички с изключение на една — от Фелдрин Харела, вдясно, чиято тъмна коса беше заплетена на множество тънки плитчици, украсени с яркоцветни мъниста, до грубоватата Валинде Натенос вляво с нейния шал с бели ресни и бяла рокля. Всички се бяха облекли в цветовете на своите Аджи. Той се досети коя трябва да е тази, която не позна. Демира Ериф, Кафявата сестра, за която Мин му бе съобщила, че била ранена. Но тя стоеше в средата на редицата, на една крачка пред останалите, докато Мерана стоеше между Фелдрин и пълничката кръглолика Рафела Циндал, която днес бе дори по-сериозна, отколкото когато я беше видял с Мерана преди шест дни. Всъщност всички изглеждаха много сериозни.