Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Светлина! — изрева отвратен Перин. — Светлина! Изпращаш Мат да се разправя с Айез Седай, мен ме тикаш във война със Самаил заедно с неколкостотин мъже от Две реки, някои от които лично познаваш, а сега искаш да отпратиш Лоиал нанякъде, след като едва-що е пристигнал. Да те изгори дано, Ранд, погледни го! Та той има нужда от отдих! Има ли изобщо някой, когото не би искал да използваш? Може би искаш Файле да подгони Могедиен или Семирага? Светлина!
Гняв се надигна в Ранд, като буря, която го разтърси. Жълтите очи на Перин се взираха в него мрачно, но той отвърна на погледа им студено.
— Ще използвам всеки, който трябва. Ти сам го каза — аз съм този, който съм. А себе си използвам до предела, Перин, защото трябва. Така, както трябва да използвам всеки друг. Вече нямаме никакъв избор. Нито аз, нито ти, нито никой!
— Ранд, Перин — промърмори загрижено Лоиал. — Успокойте се, по-кротко. Не се бийте. Не и вие двамата. — Ръцете му, големи като волски бутове, ги потупаха непохватно по раменете. — Вие двамата би трябвало да си починете в някой стеддинг. В стеддинг е много мирно, много утешително.
Ранд се взираше в Перин, а той се взираше в него. Гневът все още припламваше в него, като проблясъци на мълнии сред буря, която все още не е съвсем стихнала. Мърморенето на Луз Терин отекна някъде отдалече, но отчетливо.
— Съжалявам — измърмори той.
Перин махна небрежно с ръка, навярно за да каже, че не са необходими извинения, или може би че приема извинението, но самият той не предложи такова. Вместо това главата му отново се извърна към колоните, към вратата, през която беше дошъл Лоиал. Отново трябваше да минат няколко мига преди Ранд да чуе тичащи стъпки.
Мин изхвърча на двора — тичаше презглава. И без да обръща внимание на Лоиал и Перин, стисна Ранд за ръката.
— Те идват — отрони тя задъхано. — Вече влизат.
— Спокойно, Мин — каза Ранд. — Успокой се. Вече бях започнал да си мисля, че всички са си по леглата като… как каза, че се казвала тя? Демира? — Всъщност той изпита значително облекчение, въпреки че ръмженето и хрипливият смях на Луз Терин се усилиха при споменаването на Айез Седай. В продължение на три дни Мерана се беше появявала с още по две Сестри всеки следобед с точността на най-финото произведение на часовникарския занаят, но преди пет дни посещенията изведнъж бяха секнали без нито дума за обяснение. Мин нямаше представа защо. Той даже се беше притеснил, че са взели забраните му за достатъчно оскърбителни и са си заминали.
Но Мин го гледаше с измъчено лице и трепереше.
— Чуй ме! Те са седем, а не три, и не са ме изпратили, за да помолят за разрешение или за да те уведомят за каквото и да било. Измъкнах се пред тях и препусках с Дива роза по целия път. Смятат да влязат в Двореца преди да си разбрал, че са тук. Чух Мерана да говори с Демира, без да ме забележат. Канят се да стигнат във Великата зала преди теб, за да се наложи ти да влезеш при тях.
— Смяташ ли, че е твоето видение? — попита я той. Лошо щял да пострада от жени, които могат да преливат, му беше казала. „Седем! — прошепна дрезгаво Луз Терин. — Не! Не! Не!“ Ранд го пренебрегна: нищо друго не можеше да направи.
— Не знам — отвърна измъчено Мин. Ранд смаяно осъзна, че блясъкът в тъмните й очи е от неизтритите сълзи. — Мислиш ли, че нямаше да ти го кажа, ако знаех? Знам само, че идват и…
— И няма от какво да се боим — каза той твърдо. Айез Седай трябваше здравата да са я изплашили, за да стигне Мин почти до плач. „Седем — простена Луз Терин. — Не мога да се справя със седем, не наведнъж. Не седем.“ Ранд си помисли за дебеличкия малък мъж ангреал и гласът затихна в глухо мърморене; все още звучеше притеснено обаче. Добре поне че Аланна не беше с тях; Ранд я усещаше някъде далече, но тя не се движеше и определено не идваше към него. Не беше сигурен, че би посмял отново да я види лице в лице. — Нито пък имаме време за губене. Джалани?
Младата Дева със закръглените бузки изскочи иззад една от колоните толкова внезапно, че ушите на Лоиал щръкнаха. Мин на свой ред като че ли едва сега забеляза огиера и Перин и също се сепна.
— Джалани — каза Ранд, — предай на Нандера, че отивам във Великата зала, където очаквам скоро да пристигнат Айез Седай.
Тя се постара да запази спокойствие, но намек на самодоволна усмивка още повече изду бузките й.