Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Те спряха, изгледаха го с невъзмутимо спокойствие, без да обръщат внимание на айилците, а после тръгнаха напред, първо Демира, после Сеонид и Рафела, след тях Мерана и Масури, оформяйки връх на стрела, сочеща право към Ранд. Не беше нужно да усеща лекото ощипване по кожата си, за да разбере, че са прегърнали сайдар. С всяка следваща стъпка всяка от жените изглеждаше забележимо по-висока от преди.
„Мислят, че ще ме впечатлят, завъртайки Огледалото на мъглите?“ Озадаченият смях на Луз Терин заглъхна в налудничав кикот. Ранд нямаше нужда от възклицанието му — видял беше веднъж Моарейн да го прави. Ашмодеан също го бе нарекъл „Огледалото на мъглите“, както и „Илюзия“.
Мелайне подръпна раздразнено шала си и шумно изсумтя, но Баел изведнъж се напрегна, сякаш се беше изправил сам-самичък срещу стотици нападащи врагове. Имаше вид на мъж, готов да им устои, но без да очаква добър изход. Някои от Девите също се размърдаха. Нандера ги изгледа сурово, но това не спря тихия звук на пристъпващи нозе откъм айилците сред колоните.
Демира Ериф заговори и в това също така явно беше включено преливане. Не викаше, но гласът й изпълни Великата зала, сякаш ехтеше отвсякъде.
— При тези обстоятелства реши се да говоря аз, от името на всички. Не мислим днес със нищо да ти навредим, ала забраните, кои преди приехме, за да се чувстваш в безопасност, сега ще трябва да отхвърлим. Не си научен явно ти на почитта, дължима пред Айез Седай. Ще трябва веч да я научиш. Оттук насетне ще идваме при теб по своя воля, с единствената уговорка, че решим ли, ще те уведомяваме за в бъдеще, когато пожелаем да говорим с теб. Айилските ти съгледвачи край хана ни ще трябва да се махнат и никой повече да не посмее да ни дебне или следва. Че всяко оскърбление във бъдеще към нас ще се накаже, дори онези, дето ще да трябва да накажем, да са деца невръстни, и ти ще носиш отговорност за болката и мъките, конто ще търпят. Така е редно и така ще бъде. Помни, че сме Айез Седай.
Ранд забеляза, че Мелайне го поглежда намръщено: явно се чудеше дали е впечатлен. Ако той нямаше известна представа какво точно става, сигурно щеше да бъде — всъщност не беше съвсем сигурен дали не е. Седемте Айез Седай се извисяваха два пъти повече от Лоиал, може би и повече, с глави почти наполовината до сводестия таван. Демира го гледаше някъде отгоре, хладна и невъзмутима, и сякаш размисляше дали да не го надигне в едната си ръка, нещо, за което изглеждаше достатъчно голяма.
Ранд се насили да се отпусне назад небрежно и устата му се сви щом осъзна, че това му струва усилие, макар и не чак толкова голямо. Луз Терин цвърчеше и скимтеше, но някъде от много далече — нещо, че не можело да се чака, че трябвало да се удари тутакси. Тя беше натъртила на определени думи, като че ли той трябваше по тях да разбере значението на всичко. При какви обстоятелства? Нали бяха приели забраните му — защо сега изведнъж бяха решили да нарушат почитта си към него? Защо изведнъж бяха решили, че вместо да е необходимо да го накарат да се чувства в безопасност, могат да го заплашват?
— Посланичките на Кулата в Кайриен приемат същите ограничения като вас и не изглеждат оскърбени. — Е, не особено оскърбени. — Наместо празни заплахи, те ми предлагат дарове.
— Те не сме ние. Не те са тук. Ние не те купуваме.
Презрението в гласа на Демира го ужили и той ядно стисна Драконовия скиптър. Гневът му беше бледо ехо на този на Луз Терин — и изведнъж той усети, че другият мъж в него отново се напряга да достигне Извора.
„Да те изгори дано!“ — помисли си Ранд. Решил беше да ги заслони, но Луз Терин заговори, задъхано и почти в паника.
„Не съм силен достатъчно. Дори с ангреала може би не съм силен достатъчно да удържа седем. Глупак такъв! Твърде дълго чака! Твърде опасно е!“
Засланянето на когото и да било наистина изискваше много сила. Ранд беше сигурен, че с помощта на ангреала ще може да направи седем щита, въпреки че Айез Седай вече бяха прегърнали сайдар, но дори една само да успееше да прекърши този щит… Или повече от една. Трябваше да ги впечатли с мощта си, а не да им дава шанс да я преодолеят. Но имаше и друг начин. Запридайки Дух, Огън и Земя малко по-така, той удари, почти все едно че се канеше да заслони.