Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш уморен — каза Перин и задърпа огиера към шадравана. — Ела да седнеш.
Лоиал се остави да го сложат да седне, но дългите му провиснали вежди и туфестите му уши затрепкаха озадачено, докато местеше поглед от единия към другия. Седнал, той беше висок колкото изправения Перин.
— Дали съм добре? Уморен ли? — Гласът му изтътна като разместване на земни пластове. — Разбира се, че съм добре. А и да съм поизморен, все пак пътувах дълго. Трябва да кажа, че беше много приятно да стъпя отново на краката си. Винаги знаеш накъде те водят краката ти, докато с коня никога не си сигурен. Тъй или инак, краката ми са по-бързи. — Изведнъж той избухна в гръмотевичен смях. — Дължиш ми една златна крона, Перин. С твоите десет дни. Залагам още една крона, че си дошъл тук не повече от пет дни преди мене.
— Ще си получиш кроната — засмя се Перин. И поясни на Ранд, от което ушите на Лоиал затрепериха възмутено: — Гаул го развали. Сега хвърля зарове и залага на коне, макар че изобщо не може да различи един кон от друг.
Ранд се ухили. Лоиал винаги беше гледал на конете с голямо подозрение, и нищо чудно, след като краката му бяха по-дълги от техните.
— Сигурен ли си, че си добре, Лоиал?
— Намери ли онзи изоставен стеддинг? — попита Перин.
— Постоя ли достатъчно в него?
— Ама какво ми говорите вие двамата? — Лоиал се навъси озадачен и веждите му се смъкнаха. — Исках само да видя отново един стеддинг, да го усетя. Вече съм готов за още десет години напред.
— Майка ти казва съвсем друго — каза Ранд сериозно. Лоиал скочи още преди Ранд да е довършил и се заозърта свирепо във всички посоки. Щръкналите му уши потрепваха.
— Майка ми? Тук? Тя е тук?
— Не, не е — каза Перин и ушите на Лоиал почти клепнаха от облекчение. — Тя, изглежда, е в Две реки. Или е била там преди месец. Ранд е използвал един от онези негови подскоци, за да отведе нея и старея Хаман… Какво има?
При споменаването на старея Хаман Лоиал бе замръзнал.
— Стареят Хаман — измърмори Огиерът и отри лице с дебелите си пръсти. — Стареят Хаман и майка ми. — Той изгледа Перин, после Ранд и с тих и много небрежен глас попита: — Някой друг беше ли с тях? — Тих — тих, само че за огиер; като гигантски бръмбар, забръмчал в огромна кана за вода.
— Една млада огиерка на име Ерит — каза Ранд. — Ти… — И не успя да довърши.
Лоиал изпъшка и отново скочи. Слугински глави занадничаха през врати и прозорци да видят от какво е този оглушителен шум и се покриха, щом видяха Ранд.
— Жена — затюхка се Лоиал. — Нищо друго не може да означава, не и с мама и със старея Хаман. Жена! Много съм млад за женитба бе! — Ранд прикри усмивката си с ръка; Лоиал можеше и да е млад за огиер, но всъщност бе на повече от деветдесет. — Тя ще ме завлече в стеддинг Шангтай. Знам, че няма да ме пусне да пътувам с вас, а аз все още не съм събрал достатъчно бележки за книгата си. О, можеш да ми се смееш, Перин, но Файле прави каквото ти кажеш и… — Перин се задави с лулата си и Ранд трябваше да го удари по гърба. — При нас е различно — продължи Лоиал. — Смята се за много невъзпитано да не правиш това, което каже жена ти. Много невъзпитано. Знам, че ще ме накара да се спра на нещо стабилно и почтено, като дървопевството или… — Изведнъж той се навъси. — Ерит ли каза? — Ранд кимна; Перин, изглежда, бе успял да си поеме дъх, но гледаше Лоиал с някаква злокобна насмешка. — Ерит, щерка ни Ива щерка на Алар? — Ранд отново кимна и Лоиал се отпусна на перваза на шадравана. — Но аз я познавам. Ти си я спомняш, Ранд. Срещнахме я в стеддинг Нофу.
— Точно това се опитвах да ти кажа — отвърна Ранд търпеливо. И с не по-малка насмешка също така. — Същата, дето ти каза, че си хубавец. И ти даде цвете, доколкото си спомням.
— Може и да е казала — промърмори оправдателно Лоиал. — Може и да ми е дала, не помня. — Но посегна към единия си джоб и Ранд беше готов да се обзаложи на всичко, че онова цвете лежи грижливо притиснато между страниците на някоя от книгите му. Огиерът се окашля като дълбок тътен. — Ерит е красива. Никога не съм виждал по-красива девойка. И интелигентна. Слушаше ме много внимателно, когато й обяснявах теорията на Серден — Серден е син на Колом, син на Радлин; писал е преди около шестстотин години — когато й обяснявах неговата теория за Пътищата… — Той млъкна, сякаш едва сега забелязал широките им усмивки. — Добре де, слушаше ме. Внимателно. Беше й много интересно.
— Сигурен съм — каза Ранд уклончиво. Споменаването за Пътищата го накара да се замисли. Повечето Портали към тях се намираха близо до стеддинг и ако можеше да се вярва на майката на Лоиал и на старея Хаман, тъкмо стеддинг бе това, от което Лоиал имаше нужда. — Слушай, Лоиал. Искам да поставя охрана на всички Портали и ми трябва някой, който да може да ги намери, но мога да поговоря също така със старейте, за да получа разрешението им.