Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Двете се заизкачваха по стъпалата. Мин забеляза, че Махиро я гледа.
— Те как се озоваха тук? — попита тя и се изненада, че гласът й прозвуча съвсем обикновено. С Кируна и Бера ставаха тринадесет. Тринадесет Айез Седай! А и тази аура…
— Следвали са мълвата за ал-Тор. Били са стигнали половината път до Кайриен, когато чули, че е тук. Аз бих стоял настрана от тях, Мин. Техните Гайдини ми казаха, че и двете са в много лошо настроение. — Кируна имаше четирима Стражници, а Бера — трима.
Мин успя да се усмихне. Искаше й се да изхвърчи от хана, но това щеше да предизвика подозрения дори у Махиро.
— Съветът ти не изглежда лош. Какво стана с намека?
Той се поколеба още миг, след което остави главоблъсканицата на масата.
— Няма да ти кажа кое е или не е, но една дума в добро ухо… Може би трябва да очакваш, че ал-Тор ще е обезпокоен. Може би дори трябва да обмислиш дали да не попиташ не може ли някой друг да носи посланията, може би някой от нас. — Имаше предвид Стражниците. — Може би Сестрите са решили да му дадат един малък урок по унижение. А това, зелчице, е може би с една дума повече от това, което би трябвало да кажа. Ще го обмислиш ли?
Мин не знаеше дали „малкият урок“ е това, което се бе случило в двореца, или нещо, което предстои, но всичко съвпадаше. А и тази аура…
— Това ми изглежда добър съвет, Махиро. Махиро, ако Мерана дойде да ме търси да занеса някое послание, би ли й казал, че ще разглеждам забележителностите на Вътрешния град през следващите няколко дни?
— Дълго пътешествие — изкиска се той закачливо. — Ако не внимаваш, току-виж си отвлякла нечий съпруг.
Клепоухият коняр зяпна, когато Мин настоя пак да й изкара Дива роза. Тя я подкара ходом, но щом „Короната на робите“ се скри зад първата пресечка, заби пети в хълбоците й и препусна в галоп чак до двореца.
— Тринадесет — отрони Ранд и само споменаването на тази дума беше достатъчно, за да накара Луз Терин за пореден път да се опита да му отнеме сайдин. Беше като безсловесна борба с озъбен звяр. Когато Мин одеве му каза, че в Кемлин имало тринадесет Айез Седай, Ранд едва успя да сграбчи Силата преди Луз Терин. Пот рукна по лицето му, палтото му се покри с тъмни петна. Можеше да се съсредоточи само върху едно. Да задържи сайдин надалече от Луз Терин. Един мускул на бузата му заподскача от напрежението. Дясната му длан се разтрепера.
Мин спря да крачи по килима в дневната и го погледна.
— Не е само това, Ранд — каза тя в паника. — По-страшното е аурата. Кръв, смърт, Единствената сила, онези две жени и ти, всичко на едно място и по едно и също време. — По бузите й се стичаха сълзи. — Кируна и Бера не те харесват, изобщо! Помниш ли какво видях около теб? Жени, които могат да преливат, които те нараняват. Това са аурите, и тринадесетте, и всичко, Ранд, Твърде много е!
Тя винаги твърдеше, че виденията й винаги се сбъдват, въпреки че никога не можеше да каже дали след ден, след година или след десет, но той смяташе, че ако остане в Кемлин, това ще е денят. Знаеше и че Луз Терин иска да удари Мерана и другите преди те да успеят да ударят него. Колкото до това, идеята неприятно допадаше на самия него. Навярно беше само съвпадение, навярно неговото тавиренско усукване на слепия късмет бе заработило срещу него, но фактът си оставаше факт — Мерана беше решила да го предизвика още в същия ден, в който броят на Айез Седай беше стигнал тринадесет.
Той се изправи, отиде в спалнята, извади меча си от гардероба и го запаса.
— Идваш с мен, Мин — каза той, сграбчи Драконовия скиптър и се запъти към вратата.
— Къде? — настоя тя, докато изтриваше бузите си с носната си кърпичка, но го последва в коридора. Джалани скочи на крака малко по-бързо от Берална, кокалеста и червенокоса, със сини очи и дивашка усмивка.
Ако наоколо нямаше други освен Деви, Берална щеше да го изгледа все едно, че обмисля дали да го удостои с привилегията да направи това, за което я е помолил, но този път той самият я изгледа остро. Празнотата направи гласа му далечен и много студен. Луз Терин беше затихнал в приглушен хленч, но Ранд не смееше да се отпусне. Не и в Кемлин; не и където и да е край Кемлин.
— Берална, намери Нандера и й кажи да ме чака в покоите на Перин с толкова Деви, колкото може да събере. — Не можеше да остави Перин зад гърба си и не заради виденията на Мин — когато Мерана разбереше, че той си е отишъл, някоя от тях можеше да обвърже Перин така, както Аланна бе обвързала него. — Може и да не се върна повече тук. Ако някоя види Перин, Файле или Лоиал, кажете им и те да ме намерят там. Джалани, потърси госпожа Харфор. Кажи й, че ми трябва перо, мастило и хартия. — Писма трябваше да напише преди да напусне. Ръката му отново се разтрепера и той добави: — Много хартия. Хайде! Марш! — Те се спогледаха и хукнаха. Той тръгна в обратната посока. Мин почти се затича след него.