Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Те са ви казали за купата? — попита намръщено Нинив, но кралицата поклати глава.
— Само това, че са дошли да търсят нещо. Айез Седай никога не казват дума повече от онова, което е абсолютно необходимо. — Широката внезапна усмивка отново пробяга на лицето й; изглеждаше доста весела, въпреки че белезите изпъкнаха на бузите й като тънки черти. — Допреди вас двете поне. Дано годините не ви променят твърде много. Често ми се иска Кавандра да се върне от Кулата — с нея можех да разговарям като с вас. — Тя се изправи и чукна един сребърен гонг с костено чукче. — Ще поръчам изстуден ментов чай и ще поговорим. Ще ми кажете как мога да ви помогна — ако пратя войници в Рахад, отново ще пламнат Винените бунтове — а навярно и вие ще можете да ми обясните защо заливът е така пълен с кораби на Морския народ, след като нито пристаните, нито търговията…
Дълго време мина над чай и приказки, главно за опасностите, които криел Рахад, и какво не можела да направи Тилин, а по едно време се включи и Беслан, младеж с гладка реч, който все кимаше почтително с глава и ги гледаше с красивите си черни очи, в които се изписа облекчение, когато майка му му каза, че може да излезе. Виж, той определено не се съмняваше, че са Айез Седай. Най-сетне обаче двете се намериха на път обратно към покоите си.
— Значи те са решили да поемат и търсенето — промърмори Нинив и се огледа да не би някой слуга да я чуе. Тилин беше научила твърде много за тях и много бързо. И колкото и да им се хилеше, личеше, че е притеснена от идването на Айез Седай от Салидар. — Елейн, убедена ли си, че беше разумно да й се каже всичко? Тя би могла да реши, че най-добрият начин да осигури трона за сина си е да ни позволи да намерим купата и после да каже на Теслин. — Теслин си я спомняше смътно — Червена и доста неприятна жена.
— Знам какво изпитваше майка ми към Айез Седай, обикалящи из Андор, без да благоволят да й кажат какво правят. Знам и какво бих изпитвала и аз самата. Освен това си спомних, че са ме учили какво означава тази фраза — да се облегнеш на ножа си и прочие. Това е единственият начин да оскърбиш някого, който казва, че ти е присъщо да лъжеш. — Елейн вдигна брадичка. — Колкото до Вандийн и Аделиз, те само си мислят, че са се наложили. Рахад може да е опасен, но не мога да допусна, че е с нещо по-лош от Танчико, а няма да ни се налага да се тревожим и от Черната Аджа. Обзалагам се, че за десет дни ще намерим купата, че ще разбера какво кара тер-ангреала на Мат да прави това, което не би трябвало да може да прави, и че ще можем да се върнем, за да се присъединим към Егвийн, а Вандийн и Аделиз ще останат тук да си блъскат главите и да се чудят какво точно се е случило.
Нинив не можа да се сдържи и се разсмя гръмко. Един длъгнест слуга, мъкнещ огромна ваза от златист порцелан, се втренчи в нея и тя му се изплези. Горкият, едва не изтърва вазата.
— Такъв облог не бих приела, освен за Мат. Значи десет дни, така ли?
Глава 49
Огледалото на мъглите
Ранд пуфтеше доволно с лулата си, седнал по риза и опрял гръб в една от тънките бели колони, обкръжаващи малкия овален двор. Гледаше водните пръски в мраморния шадраван — проблясваха като скъпоценни камъчета под лъчите на слънцето. В този ранен час дворчето все още бе загърнато в приятна сянка. Дори Луз Терин кротуваше.
— Сигурен ли си, че не си премислил за Тийр?
Опрян на съседната колона и също така без палто, Перин издуха две кръгчета дим преди да извади гравираната с вълчи глави лула.
— А това, което е видяла Мин?
Опитът на Ранд да направи кръгче се обърка от киселото му изръмжаване и се получи само облаче. Мин нямаше никакво право да го казва пред Перин.
— Ти наистина ли държиш да си до мен, Перин?
— Това, на което държа, едва ли има голямо значение, още откакто за пръв път видяхме Моарейн в Емондово поле — отвърна сухо Перин. И въздъхна. — Ти си този, който си, Ранд. Ако се провалиш, проваля се всичко. — Изведнъж той изправи гръб и намръщено погледна към една широка врата вляво от тях.
След малко и Ранд чу стъпки от същата посока, твърде тежки, за да са човешки. Съществото, което снишено излезе през вратата и закрачи през двора, беше два пъти по-високо от слугинята, която подтичваше, за да се изравни с дългите му крачки.
— Лоиал! — възкликна Ранд и скочи. Двамата с Перин стигнаха до огиера едновременно. Лоиал се усмихваше широко, но очевидно бе уморен. Дългото му палто, покриващо високите му до коленете ботуши, беше покрито с прах от пътя. Големите му джобове бяха издути както винаги — Лоиал никога не оставаше без книги. — Добре ли си, Лоиал?