Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ти май ме разбра буквално — тихо каза кралицата. — Казах да си развържете езиците и… — Тъмните й очи се сведоха към пода и тя потъна в усилието да се овладее.
Нинив погледна към Елейн, надявайки се да разбере в какво точно е сбъркала, или по-скоро как да го поправи, но Елейн само я изгледа накриво и съвсем леко поклати глава, след което отново се зае да проучва мраморните вълни. Може би не трябваше да гледа Тилин в очите? И все пак жената, забила очи в плочките на пода, привлече вниманието й. С едната си ръка Тилин галеше дръжката на своя извит кинжал, а с другата опипваше по-малката дръжка между гърдите си.
Брачният кинжал говореше доста за Тилин — Вандийн и Аделиз им бяха обяснили някои неща за Ебу Дар, особено такива, които го правеха да изглежда несигурен за всеки, който не е обкръжен от поне дузина въоръжени охранители. Бялата кания означаваше, че кралицата е останала вдовица и няма намерение да се омъжва повторно. Четирите перли и огнекапката, вградени в покритата със златен варак дръжка, издаваха, че е родила четирима синове и една дъщеря; кръгчето от бял емайл, върху което изпъкваше огнекапката, и червеният емайл около три от перлите говореха, че й е останал жив само един от синовете. И че всички са били най-малко на по шестнадесет години, когато са умрели, и че са загинали в дуели, иначе кръгчетата щяха да са черни. Какво ли беше непрекъснато да носиш със себе си такова напомняне! Според Аделиз и Вандийн жените виждали в червеното и бялото извор за гордост, все едно дали камъчетата са перли и огнекапки или просто цветни стъкълца. Вандийн дори твърдеше, че много ебударки махали камъчетата на децата си над шестнадесет години, отказали предложен им двубой, и преставали да ги признават за свои.
Чак след дълго време Тилин вдигна глава. Лицето й беше кротко и едната й ръка беше пуснала кинжала на колана й, но пръстите на другата продължаваха разсеяно да опипват дръжката на брачния й нож.
— Искам синът ми да ме наследи на Трона на Ветровете — каза тя спокойно. — Беслан е на твоите години, Елейн. Това, разбира се, щеше да е от значение в Андор — макар че там щеше да трябва да е жена — тя дори се ухили, съвсем искрено развеселена, — или в някоя друга страна освен Муранди, където порядките са почти същите като тук, в Алтара. През хилядата години от Артур Ястребовото крило насам само един Дом е задържал трона в продължение на пет поколения и падането на Анарина било толкова ужасно, че и до ден днешен Домът Тоданде е като паленце за всеки, който ги поиска. Никоя друга благородническа къща не е имала повече от двама последователни владетели.
— Когато баща ми пое трона — продължи тя, — други Домове държаха повече части от града, отколкото Мицобар. Ако бе излязъл навън без стража, щяха да го зашият в чувал с камъни и да го хвърлят в реката. Когато той умря, ми предаде това, което имам сега. Малко, в сравнение с други владетели. Човек, яздещ отпочинали коне, може да стигне границите на владенията ми за един ден. Но не съм стояла бездейна. Когато пристигна вестта за Преродения Дракон, вече се бях погрижила да мога да оставя на Беслан два пъти повече от това, което имам, и известни съюзници освен това. Тийрския камък и Каландор промениха всичко. Сега мога да съм само благодарна на Педрон Ниал, който урежда Иллиан да отреже неколкостотин мили от Алтара, вместо да нахлуе. Слушам Джайчим Карридин и не му плюя в лицето, колкото и алтарци да загинаха във войната на Белите плащове. Слушам Карридин, както и Теслин, и Мерилил, и се моля дано да мога да предам нещо на сина си вместо да ме намерят удавена в банята в деня, в който Беслан загине при злополука по време на лов.
Тилин вдиша дълбоко. Лицето й си остана спокойно, но в гласа й се долови нервност.
— Така. Ето че застанах с оголени гърди на рибния пазар пред вас. Отговорете сега вие на мен. Защо бях удостоена от още четири Айез Седай?
— Тук сме, за да намерим един тер-ангреал — каза Елейн и пред смаяния поглед на Нинив разказа на кралицата всичко, от Тел-айеран-риод до прахоляка в стаята, където се намираше купата.
— Да се оправи времето би било благословено чудо — отрони замислено Тилин, — но кварталът, който ми описвате, изглежда, е Рахад, оттатък реката. Дори градската стража стъпва там на пръсти. Простете — разбирам, че сте Айез Седай — но в Рахад могат да ти забият нож в гърба преди да разбереш. Ако дрехите са фини, използват тънко острие, та кръвта да е по-малко. Може би ще оставите това издирване на Вандийн и Аделиз. Струва ми се, че ви остават малко повече години, за да си позволите да обикаляте такива места.