Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна Ру тихо и пое дълбоко дъх. — Аз го убих.
Докато жената се опитваше да се съвземе, Даш каза:
— Беше честен дуел, мадам. Тимъти умря с оръжие в ръка, опитвайки се да прободе господин Ейвъри.
— Защо сте дошли тук? — попита жената. — Искате да се наслаждавате на гибелта на дома Джейкъби ли?
— Не — отвърна Ру. — Тук съм, защото херцог Джеймс ме помоли да дойда.
Той въздъхна. Чувстваше се уморен, както никога в живота си.
— Нямам нищо против съпруга ви, към вас или свекър ви, мадам. Имах проблеми само с Тим. Той нареди да убият моя тъст и съдружник. Тим се опитваше и да ме разори.
Хелън се обърна с гръб към тях.
— Не се съмнявам в това, господин Ейвъри. Последвайте ме.
Заведе ги до един хол и Ру видя, че всъщност къщата е много по-голяма, отколкото изгледаше откъм улицата, защото се простираше в дълбочина. После преминаха в градина в задната част, оградена от висока каменна стена. Стар мъж седеше сам в един стол, топло облечен и завит с дебело одеяло. Когато приближиха, Ру забеляза, че очите му са побелели от перде и че част от лицето му е неподвижна.
— Да? Кой е тук? — изфъфли старецът.
— Аз съм, татко — обади се високо Хелън и се обърна към Ру. — Трудно чува. Преди две години получи удар. Оттогава е все така.
— Това е вашият шанс, господин Ейвъри — продължи жената. — Всичко, което остана от някога голямата търговска къща „Джейкъби“, е един сляп, глух и почти луд старец, една жена и две деца. Сега може да убиете и нас и да се сложи край на тази вражда.
Ру вдигна ръце и на лицето му се изписа пълна безпомощност.
— Моля ви. Аз… аз не бих искал да видя повече страдания за никого от нашите семейства.
— Да няма страдания ли? — каза тя и сълзите й потекоха. — Какво да правя сега? Кой ще движи фирмата? Кой ще се грижи за нас? Много по-любезно и човечно от ваша страна ще е, ако извадите меча си и ни избавите от нещастието.
Тя се разрида и Даш отново пристъпи напред да й предложи подкрепата си.
— Хелън? — каза старият човек; речта му беше много затруднена от мозъчния удар. — Нещо не е наред ли?
Ру коленичи пред възрастния мъж.
— Господин Джейкъби?
— Кой е това? — каза той и повдигна лявата си ръка. Ру видя, че дясната е отпусната безжизнено в скута му. Младият мъж хвана ръката му и каза.
— Казвам се Рупърт Ейвъри. — Изрече думите високо.
— Ейвъри? Познавам ли ви, сър? — попита старецът. — Познавах един Клаус Ейвъри навремето… не, той беше Клаус Кламер. Какво беше първото име на Ейвъри?
— Не — каза Рупърт, — мисля, че не съм имал честта да се срещна с вас досега. Но познавах… един стар ваш приятел, Хелмут Гриндъл.
— Хелмут! — каза старецът с усмивка. От крайчеца на устните му потече слюнка.
Хелън се овладя и като потупа Даш по рамото, дойде и обърса брадата на стареца с кърпичка.
— Двамата сме израснали в един и същ град, знаете ли това? — каза възрастният човек. — Как е той?
— Почина неотдавна — отвърна Ру.
— О — каза старецът, — това е много лошо. Не го бях виждал от доста време. Казах ли ви, че сме израснали заедно?
— Да, казахте ми — отвърна Ру.
— А случайно да познавате моите момчета? — каза възторжено старецът. — Тим и Ранди?
— Да, познавам ги, сър — рече Ру.
Старецът потупа леко ръката на Ру, като че ли да подчертае думите си, и каза със смях:
— Ако ти си от тия малки негодници, дето винаги крадат ябълки от нашата градина, не си признавай! Казах на Тим да държи настрани другите момчета от градината. Тези ябълки ни трябват за пай! Моята Ева пече пайове всяка есен!
Ру погледна Хелън и тя му прошепна:
— Обърква се. Понякога мисли, че синовете му са още деца. Ева, съпругата му, почина преди тринайсет години.
Ру поклати глава и пусна ръката на стареца. Промълви само:
— Не мога.
— Да му кажете ли? — попита Хелън.
Ру кимна.
— Ранди? — каза възрастният човек и посочи Ру. Гостът му се наведе до главата на стареца.
— Ранди — прошепна той, — ти си добро момче. Наглеждай Тим, той има буен нрав. Но не позволявай на другите момчета да крадат ябълки! — Той протегна здравата си ръка и потупа Ру по рамото.
Ру се изправи и се вгледа за момент в стария човек, който отново се бе изгубил из дебрите на спомените или сънищата, в които прекарваше деня. Ру се отдръпна от него.
— Има ли смисъл? Нека го оставим да мисли, че синовете му са още живи, заради милостта на боговете.
Помисли си за идващата флотилия и за разрушението, което щеше да връхлети Крондор след две-три години, и каза:
— Нека всички прекараме още няколко години в приятни сънища.
Хелън ги изведе от градината и каза:
— Благодаря ви за малкия жест, сър.