Спомен за светлина

Главата на Могъщ се беше разпукала като яйце. Краката му потръпваха и ритаха в агония. Арганда се надигна. Не помнеше кога е скочил от седлото, но инстинктите го бяха съхранили.

Мъжете му настъпваха и бавно изтласкваха шараите назад. Нямаше време да гледа обаче. Тролокът връхлиташе към него. Арганда вдигна боздугана си и погледна извисилия се пред него звяр, който размахваше млатилото над главата си, докато прекрачваше издъхващия кон.

Никога досега Арганда не се беше чувствал толкова малък.

- Страхливец! - изрева Демандред. - Наричаш се спасител на тази земя? Аз заслужавам тази титла! Изправи се срещу мен! Трябва ли да убия този твой родственик, за да те измъкна от дупката ти?

Арганда вдиша дълбоко и скочи напред. Помисли, че това ще е последното нещо, което тролокът може да предвиди. И наистина, замахът на звяра профуча много настрани. Арганда шибна настрани, боздуганът му се стовари в задника на тролока и изпращя кост.

А след това съществото го перна с опакото на ръката си. Светът пред очите му побеля и звуците на битката заглъхнаха. Крясъци, тупане на крака, ревове. Крясъци и ревове. Ревове и крясъци… Нищо.

Някъде по-късно - не знаеше колко по-късно - усети, че го вдигат. Тролокът ли? Арганда примига, решен поне да се изплюе в лицето на убиеца си, но видя, че Лан Мандрагоран го вдига и го нагласява на седлото зад себе си.

- Жив ли съм? - изпъшка Арганда. Вълната от болка, която се плъзна нагоре от хълбока му, му отвърна, че да - жив беше.

- Голям беше тоя, дето го свали, геалданецо - каза Лан и пришпори коня си. Другите Пограничници препускаха с него. - Тролокът те удари в предсмъртните си гърчове. Помислих, че умираш, но не можех да дойда, докато не ги изтласкахме. Щяха да ни притиснат много лошо, ако другата войска не беше изненадала шараите.

- Друга войска ли?

- Каутон имаше друга войска на северната страна на Височините. Както изглежда, Заклети в Дракона и конно знаме, сигурно от Бандата. Докато се млатехте с онзи тролок, удариха шараите откъм левия фланг и ги разбиха. Ще им отнеме доста време, докато се прегрупират.

- Светлина - отрони Арганда и простена. Лявата му ръка беше счупена. Е, все пак беше жив. И съвсем добре засега. Погледна към първите линии, където войниците му все още държаха бойния строй. Кралица Алиандре яздеше през редиците им и ги окуражаваше. Светлина. Жалко, че не се беше съгласила да служи в болницата в Майен.

Тук засега беше спокойно - шараите бяха ударени толкова здраво, че се бяха изтеглили и бяха оставили терена между двете войски свободен. Явно не бяха очаквали такава внезапна и силна атака.

Но… Отдясно прииждаха сенки, огромни излизащи от тъмното сенки. Още тролоци? Арганда стисна зъби, за да надмогне болката. Беше изтървал боздугана, но си имаше ножа в ботуша. Нямаше да падне без… Без да…