Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мисис Кленъм, която изобщо се отнесе към посещението на мисис Финчинг с принудена любезност, макар че (преди неочакваното посещение на Артър) то безсъмнено бе акт на истинска добросърдечност и без никакви задни цели, каза, че цялата къща е на нейно разположение. Флора стана и покани с поглед Артър да я придружи.
— Разбира се — каза той високо, — и Ефри ще ни свети.
Ефри вече започваше да се извинява с: „Не искай нищо от мене, Артър!“, когато мистър Флинтуинч я прекъсна:
— Защо не? Ефри, какво става с тебе, жено? Защо пък не, кранто?
След това увещание тя неохотно напусна ъгъла си, предаде вилицата в едната ръка на съпруга си и пое светилника, който той й подаде с другата.
— Върви отпред, глупачке! — рече Джеримая. — Нагоре ли или надолу ще вървите, мисис Финчинг?
Флора отговори:
— Надолу.
— Тогава слизай напред, Ефри — рече Джеримая, — и си върши работата, както трябва, или ще се плъзна надолу по парапета и ще се стоваря отгоре ти!
Ефри тръгна начело на изследователската експедиция. Джеримая тръгна на опашката й. Той нямаше никакво намерение да ги остави сами. Като се обърна и видя, че най-спокойно и методично ги следва на три стъпала зад тях, Кленъм възкликна тихо:
— Няма ли да се отървем от него!
Флора го успокои, като отговори веднага:
— Е, макар и да не е много прилично, Артър, и нещо, за което не бих могла и да помисля пред някой по-млад или непознат, все пак от него не се стеснявам, ако толкоз държиш на това, стига само да имаш добрината да не ме притиснеш много силно.
От липса на смелост да й обясни, че съвсем нямаше такова нещо пред вид, Артър прекара около кръста й ръката, с която я придържаше.
— О, боже мой — рече тя, — колко си послушен наистина и прекалено честно и джентълменско е от твоя страна, разбира се, но все пак, ако щеш да ме притиснеш малко, няма да го взема за нахалство.
В това смешно положение, съвсем неподходящо за тревожните му мисли, Кленъм слезе до сутерена и всеки път, когато ставаше по-тъмно, усещаше как Флора му натежаваше и щом светнеше — пак му олекваше. На връщане от мрачните кухненски помещения мистрис Ефри премина със светилника в старата стая на баща му, а оттам в старата столова и все вървеше пред тях като призрак, който не може да бъде настигнат, и нито се обърна, нито отговори, когато той й прошепна:
— Ефри, искам да поговоря с тебе!
В столовата Флора бе обхваната от сантиментално желание да надникне в страшния стенен долап, който така често бе поглъщал Артър през детските им години — сигурно понеже долапът беше много тъмен и удобен за нея да се отпусне по-тежко на ръката му. Артър, който бе стигнал до отчаяние, бе го отворил, когато се почука на външната врата.
Мистрис Ефри метна престилката си през глава и извика сподавено:
— Какво? Нова доза ли искаш? — каза мистър Флинтуинч. — Ще я получиш, жено, хубавичка доза ще получиш! О, добре ще те опомня!
— Междувременно няма ли някой да отвори вратата — каза Артър.
— Междувременно аз отивам да отворя, сър — отвърна старецът, но по гневния му тон стана ясно, че би предпочел да не отиде.
— Стойте тук всички, докато ме няма! Ефри, жено, само се помръдни или кажи една дума с глупостта си, и ще ти утроя порцията!
Щом той си отиде, Артър пусна мисис Финчинг, но с известна трудност, понеже дамата бе зле разбрала намеренията му и се бе подготвила за по-силно притискване вместо за отпускане.
— Ефри, проговори ми сега!
— Не ме докосвай, Артър! — извика тя и се отдръпна от него. — Не ме доближавай. Той ще те види. Джеримая ще види. Недей!
— Не може да ме види, ако духна свещта — отвърна Артър и веднага изпълни казаното.
— Ще те чуе — извика Ефри.
— Не може да ме чуе, ако те издърпам в този тъмен долап и говоря вътре — възрази Артър и постъпи според думите си. — Защо си криеш лицето?
— Защото се боя да не видя нещо.
— Как можеш да се боиш, че ще видиш нещо в тази тъмнина, Ефри?
— Да, мога. Много повече, отколкото ако е светло.
— А защо се боиш?
— Защото къщата е пълна с мистерии и тайни; пълна е с шушукане и съвещаване; пълна е с шумове. Няма друга къща с толкова шумове. От тях ще умра, ако Джеримая не ме удуши преди това. Както очаквам да направи.