Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Не — каза тя.
— Уви — изхлипа Ксаро. — Не точно тази дума имах предвид.
— Би ли могъл да помолиш една майка да продаде едно от децата си?
— Че защо не? Жените винаги могат да си родят други. Майките си продават децата всеки ден.
— Не и Майката на драконите.
— Дори за двадесет кораба?
— Дори за сто.
Челюстта му увисна.
— Сто кораба нямам. Но ти имаш три дракона. Един ми дай, заради цялата ми досегашна щедрост. Пак ще ти останат два и трийсет кораба в добавка.
Тридесет кораба щяха да са напълно достатъчни, за да свали войска на брега на Вестерос. „Но аз нямам войска.“
— Всъщност ти колко кораба имаш, Ксаро?
— Осемдесет и три, ако не се смята гемията ми за удоволствия.
— А твоите колеги в гилдията на Тринадесетте?
— Общо — хиляда, може би.
— А търговците на подправки и Братството на турмалина?
— Жалките им флотилии няма защо да ги смяташ.
— Все пак — каза тя, — колко?
— Хиляда и двеста — и триста на Подправките. Не повече от осемстотин на Братството.
— А колко са на аешаите, на браавосците, на жителите на Летните острови, на ибенците, на всички други народи, които плават по голямото солено море, колко кораби имат те? Всичко?
— Много и много — отвърна той раздразнено. — Има ли някакво значение?
— Опитвам се да поставя цена за един от трите живи дракона на света. — Дани му се усмихна мило. — Изглежда, една трета от всички кораби на света ще бъде честно.
Сълзите на Ксаро потекоха по бузите му от двете страни на укресения му с драгоценни камъни нос.
— Не те ли предупредих да не стъпваш в Палата на прахта? Точно от това се боях. Полудяла си от шепота на маговете също като жената на Маллараван. Една трета от всички кораби на света? Ха! Ха, казах. Ха.
Оттогава Дани не го видя повече. Икономът му донасяше посланията, всяко по-хладно от предишното. Трябвало да напусне къщата му. Омръзнало му да храни и нея, и хората й. Настояваше да му върне даровете, които беше приемала така доверчиво. Единствената й утеха беше, че поне бе проявила здрав разум да не се омъжи за него. „Чародеите шепнеха за три предателства… едно за кръв, едно за злато и едно за любов.“ Първото предателство със сигурност беше на Мирри Маз Дуур, която беше убила хал Дрого и неродения им син, за да отмъсти за своя народ. Възможно ли бе Пиат Прий и Ксаро Ксоан Даксос да са вторият и третият предател? Едва ли. Това, което вършеше Пиат, не беше за злато, а Ксаро никога не беше я обичал искрено.
Улиците се поопразниха, когато навлязоха в квартал с мрачни каменни складове. Аго яздеше отпред, Джого отзад, а сир Джора Мормон бе до нея. Звънчето й тихо подрънкваше и мислите й неволно се върнаха отново към Палата на прахта, както езикът се връща на мястото на падналия зъб. „Дете на три — бяха я нарекли те, — дъще на смърт, убийцо на лъжи, невясто на огън.“ Колко много тройки. Три огъня, три коня за езда, три предателства.
— Драконът има три глави — въздъхна тя. — Знаеш ли какво означава това, Джора?
— Ваша милост? Гербът на дома Таргариен е триглав дракон, червен на черно поле.
— Това го знам. Но триглави дракони няма.
— Трите глави са били Егон и неговите сестри.
— Висения и Ренис — каза тя. — Аз съм потомка на Егон и Ренис през техния син Енис и внука им Джеерис.
— Сините устни изричат само лъжи, не ви ли го каза Ксаро? Защо ви интересува какво ви шепнеха маговете? Те искаха само да изсмучат живота от вас и сега вече го знаете.
— Може би — отвърна тя с неохота. — Но все пак нещата, които видях…
— Мъртвец на носа на кораб, синя роза, кърваво пиршество… какво означава всичко това, халееси? Глумски дракон, казвате. Какво все пак е глумски дракон, моля ви?
— Парцален дракон на кокили — обясни му Дани. — Глумците ги използват на позорищата си, да има с какво да се бият героите им.
Сир Джора се намръщи. Дани не мислеше да се отказва.
— „Той е песента за лед и огън“, каза брат ми. Сигурна съм, че беше брат ми. Не Визерис, а Регар. И имаше арфа със сребърни струни.
Сир Джора толкова се намръщи, че веждите му се събраха.
— Принц Регар свиреше на такава арфа — отстъпи той. — Видели ли сте го?
Тя кимна.
— Имаше една жена в легло, с бебе на гърдата. Брат ми каза, че бебето е принцът обещан и й каза, че ще го нарече Егон.
— Принц Егон беше наследникът на Регар от Еля Дорнска — каза сир Джора. — Но ако това е бил принцът обещан, то обещанието се е счупило с черепа му, когато Ланистърите му пръснаха главата в стената.
— Знам — тъжно отвърна Дани. — Те са убили и дъщерята на Регар, малката принцеса Ренис, така е била наречена, като сестрата на Егон. Висения не е имало, но той каза, че драконът има три глави. Каква е тази песен за лед и огън?