Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Когато минаха край каменните кейове, запазени за Тринадесетте, Дани видя, че разтоварват от пищно украсената „Целувка на Вермилион“ на Ксаро сандъци с шафран, тамян и пипер. До нея търкаляха бурета вино, бали горчивец и товари щавена кожа нагоре по трапа на „Лазурната невяста“, която се канеше да отплава с вечерния прилив. Още по-нататък пред галерата на Гилдията на подправките „Яркото слънце“ се беше струпала тълпа и наддаваше в разпродажбата на роби. Беше добре известно, че най-евтиното място да си купиш роб е направо от кораба, а знамената, веещи се на мачтите му, известяваха, че „Яркото слънце“ е пристигнал току-що от Ащапор на Робския залив.

Дани нямаше да получи помощ нито от Тринадесетте, нито от Братството на турмалина или от Гилдията на подправките. Тя продължи на среброто си още няколко мили отвъд кейовете, доковете и складовете чак до отсрещния край на подковообразния залив, където се разрешаваше да пристават корабите от Летните острови, Вестерос и от Деветте свободни града.

Слезе пред една бърлога за залагания, пред която грамаден базилиск разкъсваше едно нещастно псе; зяпаше ги тълпа възбудено викащи моряци.

— Аго, Джого, вие останете да пазите конете, докато ние със сир Джора поговорим с капитаните.

— Както кажеш, халееси. Ще наглеждаме и вас.

Беше хубаво, че отново ще може да чуе валирианска реч, дори и Общата реч, помисли Дани, докато приближаваха първия кораб. Моряци, хамали и търговци й отваряха път — не знаеха кое е това тъничко младо момиче със среброзлата коса, облечено по дотракски обичай и с рицар от дясната си страна. Въпреки горещината, сир Джора си носеше зеленото вълнено палто върху плетената ризница, с изшитата на гърдите черна мечка на Мормон.

Но нито хубостта й, нито ръстът и силата му щяха да свършат работа пред хората, от чиито кораби имаха нужда.

— Искате значи превоз за сто дотраки, с всичките им коне, вас самата и този рицар, и три дракона отгоре? — рече капитанът на голямата гемия „Пламенна любовница“, преди да се разсмее и да им обърна гръб.

Когато каза на лисенеца на „Тръбачката“, че е Денерис Бурнородната, кралицата на Седемте кралства, той я изгледа тъпо и отвърна:

— Да бе, а аз пък съм лорд Тивин Ланистър и дрискам златни говна всяка вечер.

Началникът на товара на мирската галера „Копринения дух“ изказа мнение, че драконите са твърде опасни в морето, където могат неволно да блъвнат огън към такелажа и да го запалят. Собственикът на „Корема на лорд Фейро“ беше готов да рискува с дракони, но не и с дотраки.

— Тия безбожни диваци няма да ги взема на „Корема“, не и не!

Двамата братя капитани на „Живак“ и „Сива хрътка“ изглеждаха симпатични и ги поканиха в каютата на чаша арборско червено. Бяха толкова вежливи, че в началото Дани се обнадежди, но накрая цената, която поискаха, се оказа далече над нейните възможности, ако не и на тези на Ксаро. „Пето щипания задник“ и „Девицата с бодливото око“ се оказаха твърде малки за нуждите им, „Браво“ тръгваше за Нефритовото море, а „Магистър Маноло“ не изглеждаше никак държелив за път.