Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Разбудете коменданта! — каза кочияшът с гръмовит глас. В каретата както преди цареше мъртва тишина. След десет минути на прага, по чехли и халат, се появи господин Дьо Безмо.
— Какво е това? — попита той. — Кого водите?
Първият човек с маска отвори вратата на каретата и каза нещо на кочияша. Той слезе от капрата, взе мускета, който лежеше в краката му и опря дулото в гърдите на пленника.
— Стреляйте при първия опит да заговори! — добави на висок глас, като слизаше от каретата.
— Добре — отвърна вторият.
След това този, който съпровождаше Людовик, се изкачи по стъпалата, където го очакваше комендантът.
— Господин Дербле! — извика Безмо.
— Ш-шт… — спря го Арамис. — Да влезем вътре. Грешка, драги Безмо! Вие сте били прав във връзка с освобождаването на вашия затворник.
— Обяснете ми, господине, искам да кажа, монсеньор — бръщолевеше изуменият от ужас и изненада комендант.
— Нали помните, беше ви изпратена заповед за освобождаването на Марчиали.
— Аз се съмнявах, не исках да го пуснем, но вие ме принудихте да изпълня тази заповед.
— Колко неподходяща дума, господин Дьо Безмо… аз предложих, това е всичко.
— Предложихте, да, и го отведохте с вашата карета.
— Та ето какво, станала е грешка. Беше открита в министерството и аз ви донесох кралска заповед за освобождаване на Селдон… нали знаете, онзи беден шотландец!
— Дявол да го вземе! Четете сам — Арамис подаде заповедта на Безмо.
— Но тази заповед… Аз вече съм я виждал… държал съм я! Ето и мастиленото петно…
— Не зная дали е тази или друга заповед, но аз ви я връчвам. А Марчиали ще ви предам сега.
— Но това не е достатъчно. Нужна е нова заповед!
— Не говорете такива неща, драги Безмо. Разсъждавате като дете. Къде е заповедта за освобождаването на Марчиали?
Безмо побягна към сандъка си и извади заповедта. Арамис я взе, скъса я на четири, поднесе я към лампата и я изгори.
— Но какво правите? — извика уплашен до смърт Безмо.
— Поразмислете над създалото се положение, драги Безмо — невъзмутимо каза Арамис. — Вече нямате заповед за освобождаване на Марчиали.
— Боже мой! Свършено е с мен! Да, свършено!
— Съвсем не, тъй като ви връщам Марчиали, сякаш той не е излизал от Бастилията.
— Ох — възкликна комендантът, загубил способност да мисли.
— Разбира се. Вие веднага ще го затворите.
— Естествено!
— Ще ми дадете този… как се казваше… Селдон, когото новата заповед освобождава. По такъв начин вашата отчетност няма да пострада. Разбирате ме, нали?
Безмо умоляващо сключи ръце на гърдите си:
— Но защо, след като взехте Марчиали, сега ми го връщате?
— От приятел като вас нямам тайни — Арамис се наведе над ухото на Безмо. — Нали знаете за приликата между този нещастник и… краля. Първото, което направи Марчиали, щом излезе на свобода, беше да почне да твърди, че е крал на Франция.
— Какъв негодник!
— Облякъл костюм като този на негово величество и започнал да се представя за крал Людовик. Ето защо го доведох при вас. Той е безумен и в своите бълнувания може да стане опасен.
— Какво да правим?
— Много просто, няма да му разрешавате никакво общуване. Нали разбирате, когато бълнуванията му станаха известни на негово величество, който се беше смилил над него, той изпадна в ярост. Сега запомнете добре, драги господин Дьо Безмо, тъй като това ви засяга непосредствено. Сега всеки, който му позволи да се свърже с когото и да е освен с мен или със самия крал, няма да се размине със смъртното наказание. Чувате ли, Безмо? Смъртното наказание!
— Чувам, чувам, дявол да го вземе!
— А сега слезте и отведете този глупак в килията, освен ако не искате той да се качи тук.
Безмо нареди да ударят камбаната и барабана, всички да влязат в помещението, за да не се срещнат с тайнствения затворник. После се отправи към каретата за арестанта. Портос, верен на заповедта, държеше мускета си опрян на гърдите на пленника.