Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Вземете мерки никой да не влиза тук!
— Добре, ваше величество, — отвърна капитанът, който отдавна беше забелязал изтерзаното от душевни мъки лице на краля.
Даде заповед на часовоя, който стоеше пред вратата, и връщайки се отново при краля, попита:
— Какво се е случило, ваше величество?
— Колко хора имате на разположение? — попита кралят.
— За каква цел, ваше величество?
— Колко хора имате? — повтори кралят, като тропна с крак.
— С мен са мускетарите. Двадесет гвардейци и тринадесет швейцарци.
— Колко са нужни, за да… за да бъде арестуван господин Фуке?
От учудване д’Артанян отстъпи крачка назад:
— Да се арестува господин Фуке?
— И вие ли ще кажете, че това е невъзможно? — побесня кралят.
— Никога не съм казвал, че съществуват невъзможни неща.
— В такъв случай действайте.
Д’Артанян рязко се завъртя на токове и тръгна към вратата.
Разстоянието до нея не беше голямо. Той го премина с шест крачки и внезапно спря:
— Простете, ваше величество.
— Какво има?
— За такъв арест се изисква писмена заповед.
— Защо? Откога кралската дума не е достатъчна?
— Кралската дума, когато е породена от чувство на гняв, може да се промени, ако се смени породилото я чувство.
— Не го увъртайте, господине! Вие имате нещо наум.
— Аз винаги имам нещо наум, и то такова, което, за нещастие, другите нямат — дръзко отвърна д’Артанян.
— Какво си помислихте? — възкликна кралят.
— Ето какво, ваше величество. Вие нареждате да се арестува човек, у когото сте на гости: това е гняв. Когато престанете да се гневите, ще се разкаете. Тогава бих искал да ви покажа вашия собственоръчен подпис. Ако това не помогне, поне ще ви докаже, че кралят не бива да се поддава на гнева.
— Не бива да се поддава на гнева? А нима моят баща и моят дядо никога не са се гневили? Кълна се в тялото Господне!…
— Кралят, вашият баща, и кралят, вашият дядо, са се гневили само у дома си.
— Кралят навсякъде е господар. Кралят навсякъде е у дома си!
— Думи на подмазвач, идващи сигурно от господин Колбер! В чуждия дом кралят ще бъде господар само ако изгони собственика! Нали така? Човекът се разорява, за да ви достави удоволствие, а вие го арестувате! Господарю, ако аз се казвах Фуке и ако с мен бяха постъпили по този начин, щях да погълна съдържанието на десетина ракети и да поднеса до устата си огън, за да ме разкъса на части, мен и всички останали. Но след като го искате, нека бъде по вашему!
— Вървете! Имате ли достатъчно хора?
— Нима вие мислите, ваше величество, че ще взема със себе си дори един капрал? Да се арестува господин Фуке е такава дреболия, че може да го свърши дори дете. Да се арестува господин Фуке е все едно да се изпие чаша абсент. Намръщваш се и край.
— А ако му хрумне да се защитава?
— Той? Какво говорите! Да се защитава, когато го възвеличават и го правят мъченик! Ако му беше останал поне един милион, в което аз много се съмнявам, той би го дал с голямо удоволствие, за да приключи всичко. Но аз отивам, ваше величество.
— Почакайте! Трябва да го арестувате без свидетели.
— Това е по-сложно. По-просто е да се приближиш до господин Фуке, заобиколен от стотици обезумели от възторг хора, и да кажеш: „Господине, арестувам ви в името на краля“, отколкото да тичаш назад-напред, за да го вкараш в някой ъгъл.
— Ах, Боже мой, нима съм заобиколен само от хора, които ми пречат да постъпвам съобразно желанията си!
— Аз не ви преча в нищо. Нима не съм ви го заявявал?
— Задръжте господин Фуке до утре и ще ви кажа решението си. Елате за заповеди при сутрешния ми тоалет. Сега си вървете.
— Дори Колбер ли не ви е нужен?
Кралят трепна. Изцяло отдаден на мисълта за отмъщение, той не помнеше вече обвиненията на интенданта срещу Фуке.
— Никого не искам! Разбирате ли, никого!
Д’Артанян излезе. Кралят собственоръчно затвори вратата и започна да обикаля из стаята като ранен бик с нанизани в гърба копия. Накрая, за да облекчи сърцето си, започна да вика:
— Ах, негодник! Не само краде пари от мен, но с тях подкупва моите лични секретари, приятели, генерали, артисти, отнема ми дори възлюблената! Ето защо тази предателка така горещо го защитаваше! Тя го е правила от признателност към него… и кой знае, може би от любов.