Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тя не е Айез Седай и… — почна спокойно Елейн.
— А нима вие сте? — прекъсна я Тилин. — Ти Елейн, да си видяла най-много осемнадесет зими в живота си. А ти, Нинив, дето си ме зяпнала като котка, хваната за опашката, ти колко си видяла? Двадесет и две? Двадесет и три? Що не ме мушнеш в дроба! Ходила съм аз в Тар Валон и Бялата кула. Съмнявам се жена на твоите години да е носила някога този пръстен на дясната си ръка.
— Двадесет и шест! — сопна се Нинив. При толкова много жени от Женския кръг в Емондово поле, които смятаха, че е твърде млада за Премъдра, й беше станало навик да обяснява точно на колко години е. — На двадесет и шест съм и съм Айез Седай от Жълтата Аджа. — Все още изпитваше тръпка на гордост, когато го изричаше. — Елейн може и да е на осемнадесет, но тя също е Айез Седай, и е от Зелената Аджа. Да не мислите, че Мерилил или Вандийн биха ни позволили да носим тези пръстени на шега? Твърде много неща се промениха, Тилин. Амирлинския трон, Егвийн ал-Вийр, не е по-голяма от Елейн.
— Нима? — отвърна спокойно Тилин. — Това не ми се каза. Когато Айез Седай, която ме е съветвала от деня, в който съм поела трона, изведнъж ме напуска и се връща в Кулата без никакво обяснение, а след това научавам, че слуховете за разцепването на Кулата са верни; когато Заклетите в Дракона сякаш никнат от земята; когато една Амирлин е избрана, за да се противопостави на Елайда и цяла армия се сбира в Алтара под командата на един от най-големите пълководци, преди дори да съм чула за това — когато всичко това се случва, не можете да очаквате да изпитвам възхита към промените.
Нинив се смути. Защо така и не можеше да се научи да си държи езика зад зъбите от време на време? Внезапно осъзна, че вече не може да усети Верния извор — гняв и смут не се връзваха много добре. А може би беше и за добро. Ако можеше да прелее, сигурно щеше да се изложи още повече.
Елейн обаче без колебание се зае да оправи нещата.
— Знам, че вече сте го чули — каза тя на Тилин, — но позволете да добавя своите извинения към тези на Мерилил и останалите. Събирането на армия в пределите на вашите владения беше неразумен акт. Единственото, което мога да кажа в оправдание, е, че събитията се развиха много бързо и ние в Салидар бяхме притиснати, но това не е извинение. Заклевам ви се, че нищо лошо не се подготвя срещу Алтара и Тронът на Ветровете по никакъв начин не е застрашен. Още в тази минута, докато говорим с вас, Гарет Брин води армията си на север, извън Алтара.
Тилин се втренчи в нея с немигащи очи.
— Допреди теб не чух и дума за извинение и оправдание. Но като владетелка на Алтара съм длъжна да преглъщам оскърбленията на по-велики сили. — Тя си пое дълбоко дъх и махна с ръка. — Седнете, седнете. И двете. На своя нож се облегнете, езиците си развържете. — Внезапната й усмивка приличаше почти на хилене. — Не знам как го казвате вие в Андор. Отпуснете се и говорете каквото ви е на ума и каквото желаете.
Нинив се зарадва, че сините очи на Елейн се разшириха от изненада, защото и самата тя ахна. Това ли беше жената, за която Мерилил беше твърдяла, че изисква церемонията да е изрядна като врязана в лъскав мрамор? С огромна охота Нинив седна на единия от столовете. И като си помисли за всички подмолни течения в Салидар, се зачуди дали Тилин не се опитва да… да какво? Беше навикнала да очаква всеки, който не й е близък приятел, да се опитва да я манипулира. Елейн приседна на самия ръб на своя стол и се вдърви.
— Казвам го най-сериозно — настоя Тилин. — Каквото и да кажете, няма да чуя в него оскърбление. — Но ако се съдеше по нервното потупване на пръстите й върху скъпоценната дръжка на колана й, мълчанието можеше да се вземе за такова.
— Не съм сигурна откъде трябва да започнем — каза предпазливо Нинив. Никак не й хареса, че Елейн кимна мълчаливо: нали Елейн уж трябваше да знае как да се оправя с крале и кралици. Защо не кажеше нещо?
— Със „защо“ — каза нетърпеливо кралицата. — Защо нови четири Айез Седай пристигнаха в Ебу Дар от Салидар? Едва ли е за да бъде засенчено пратеничеството на Елайда — Теслин дори не го нарече такова, и те са само двете с Джолайн… Вие не знаехте ли? — Тя се изсмя и побърза да вдигне ръка пред устата си. — А знаете ли за Белите плащове? Да? — Другата й ръка направи сечащ жест и веселостта й заглъхна. — Това за Белите плащове! Но съм длъжна да се вслушвам във всички, в лорд инквизитора Карридин, както и във всички останали.
— Но защо? — настоя Нинив. — Радвам се, че не обичате Белите плащове, но в такъв случай защо сте длъжна и една дума да чуете от това, което ще ви каже Карридин? Този човек е касапин! — И веднага разбра, че е направила нова грешка. Начинът, по който Елейн изведнъж заби поглед в широката бяла камина, чиято основа беше гравирана на надигащи се морски вълни, й го подсказа още преди последните останки от смеха на Тилин да угаснат като духната свещ.