Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Тя не реагира.
— Опитаха се да ме разорят — продължи той — и аз ги разкрих. Сбихме се… и те са мъртви. Току-що идвам от двореца, след дълго обсъждане на събитията с херцога.
— Значи всичко е свършило? — попита тя.
— Не съвсем — рече Ру.
— Защо не? — Карли го погледна въпросително.
— Заради баща им. — Той пое дълбоко дъх. — Баща ти имаше един стар съперник. Фредерик Джейкъби.
— Знам. Те са израсли заедно в едно адварианско селище, нагоре към Танерус. — Гласът й стана по-мек. — Мисля, че някога са били приятели. Защо? Той ли е убил татко?
— Не, синът му Тимъти е наредил да се извърши престъплението. Може би брат му Рандолф е помагал с нещо, или най-малкото е знаел и не е направил нищо, за да го предотврати.
— Значи те са мъртви?
— Да.
— Но Фредерик е още жив — отбеляза Карли. Изглеждаше натъжена, почти готова да се разплаче. — Значи трябва да убиеш и него, така ли?
— Не знам — отвърна Ру. — Ще се помъча да установя някакъв мир.
Той се изправи.
— И трябва да го направя незабавно. Херцогът настоява за това.
Ру заобиколи леглото, после спря и се обърна. Наведе се и целуна главичката на бебето, после долепи устни до бузата на Карли.
— Може би няма да се върна до вечеря. А единственото, което искам сега, е сън.
— Бъди внимателен — каза тя и протегна лявата си ръка към него.
Той я стисна лекичко и излезе от стаята.
Викна отгоре на Мари да нареди каретата да го чака отпред, отиде до стаята си, бързо се поизплакна и смени ризата си. После се спусна по стълбите. Каретата беше отпред и когато Ру влезе, видя, че вътре го чака някой.
— По-добре ли се чувстваш? — попита Даш вместо поздрав.
— Уморен съм — отвърна Ру. — Какво те носи насам?
— Дядо смята, че ще е по-добре, ако се навъртам около теб. Господин Джейкъби може да има слуги или други членове на домакинството, които да посрещнат зле новината за убийството на братята. — Той посочи меча, който лежеше на коленете му.
— Знаеш ли да си служиш с това? — попита Ру.
— Повече от добре — каза Даш, без да звучи самохвално.
Пътуваха в мълчание. Накрая каретата спря пред жилището на семейство Джейкъби. Даш последва Ру до входната врата. Ру се поколеба за момент, после почука. Няколко минути по-късно млада жена отвори вратата. Беше красива — с черна коса и очи, волева брадичка и прав нос.
— Какво обичате? — попита тя.
Ру откри, че му е почти невъзможно да говори. Наистина не знаеше какво да каже. След моментно колебание рече:
— Казвам се Рупърт Ейвъри.
— Знам името ви, господин Ейвъри — очите на жената се присвиха, — но то не се произнася с добро чувство в тази къща.
— Представям си — отвърна Ру. Пое дълбоко дъх. — Предполагам, че ще стане още по-лошо, когато се разбере какво ме води насам. Бих искал да говоря с Фредерик Джейкъби.
— Страхувам се, че е невъзможно — каза младата жена. — Той не приема посетители.
Изражението на Ру, изглежда, издаде нещо, защото жената попита:
— За какво става дума?
— Извинете ме, мадам — каза Даш, — коя сте вие?
— Казвам се Хелън. Съпругата на Рандолф.
Ру затвори за миг очи и пое дълбоко дъх.
— Страхувам се, че имам лоши вести за вас и вашия свекър.
Пръстите на жената, там, където бе стиснала вратата, побеляха.
— Ранди е мъртъв, така ли?
Ру кимна.
— Мога ли да вляза?
Жената отстъпи. Личеше, че е близо до припадък. Даш бързо я хвана за лакътя, като я задържа на крака. В този момент във входното антре дотичаха две деца, очевидно да се оплачат от някаква детска неразбория. Тя ги разтърва; бяха момче и момиче на четири и на шест годинки.
— Деца — каза им тя, — идете в стаята си и играйте мирно.
— Но, мамо — каза момчето, недоволно, че са пренебрегнали оплакването му.
— Върви в стаята си — остро повтори жената.
Момчето изглеждаше наранено от тази груба команда, но момиченцето се затича нагоре по стълбите, очевидно сметнало майчината глухота към оплакванията на брат си за победа във вечната вражда между братче и сестриче.
Когато децата си отидоха, тя погледна Ру.
— Как умря Ранди?
— Бяхме обградили Рандолф и Тимъти на доковете — каза Ру. — Те се опитваха да изнесат златото, което бяха отнели от мен, и Тимъти реши да ме нападне. Рандолф го блъсна встрани и загина от стрела на арбалет, изстреляна по Тимъти. — Като се опитваше да каже нещо, което да не засегне толкова болезнено жената, добави: — Всичко стана много бързо. Той се опитваше да спаси брат си.
Очите на Хелън бяха пълни със сълзи, но сега гласът й беше гневен.
— Той винаги се е опитвал да спасява брат си! Жив ли е Тим?