Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Но дори да пристъпи към изпълнението на този малкообещаващ план, му се виждаше безнадеждна задача. Тя беше така поробена от двамата умници, така наблюдавана от тях и на всичкото отгоре така се боеше да се движи из къщата, та нямаше никаква възможност да я заговори насаме. И най-вече мисис Ефри някак си (вероятно благодарение на силните аргументи на повелителя й) беше се така убедила в опасността, която я грози, ако изпусне някоя дума, та цялото време остана в своя ъгъл и се бранеше с вилицата, да не я доближи някой, така че когато Флора или даже самият бутилковозелен Патриарх й отправеха по някоя дума, тя отбиваше разговора и правеше знак с вилицата като няма.

След няколко неуспешни опита да привлече погледа на Ефри, докато тя раздигаше масата и миеше сервиза за чай, Артър измисли подход, който да излезе от Флора, на която прошепна:

— Бихте ли казали, че искате да разгледате къщата?

Бедната Флора, която винаги очакваше с трепет Кленъм да се върне към юношеските си години и да бъде отново лудо влюбен в нея, прие шепота му с най-голям възторг; тя го прие така възторжено не само поради тайнствения му характер, но защото си помисли, че ще доведе до нежен разговор, през който той ще й признае чувствата си. Затова веднага пристъпи към действие.

— О, боже, бедната стара стая — каза Флора и се заоглежда — никак не се е променила мисис Кленъм, това ме трогва, като я виждам същата, само дето е по-опушена което можеше да се очаква с времето, и което всички трябва да очакваме и да се примиряваме макар и да не ни е приятно както стана и с мене например и ако не по-опушена то страшно надебеляла което е равносилно и дори по-лошо, като си помисля за времето когато папа ме водеше тук такова нищо и никакво момиченце, с премръзнали ръце и крака и ме слагаше на някой стол с подставка за краката, и аз да зяпам в Артър — извинете моля — мистър Кленъм — нищо и никакво момченце с най-страхотни яки и вратовръзки и жакети още преди мистър Ф. да се бе появил на хоризонта като смътна сянка и да ме ухажва, като известния призрак от онова място в Германия дето започва с Б — нравствен урок който показва че всички пътища в живота приличат на пътищата долу в Северна Англия, където получават въглищата правят желязото и покриват всичко с пепел.

И като изпусна една въздишка за несигурността на човешкия живот, Флора забърза към целта:

— То се знае, че и най-злият неприятел не би могъл да каже, че някога тази къща е имала весел вид защото не е и строена за това но винаги си оставаше внушителна, с нежност си спомням един случай от младите години преди още да бе узрял разумът ни когато Артър — стар навик — мистър Кленъм — ме заведе долу в една изоставена вече кухня цялата в мухъл и ми предложи да ме скрие там за цял живот и да ме храни с каквото може от яденето си когато не си е у дома през празниците и със сух хляб когато е наказан което в този блажен период се случваше твърде често, дали ще е неудобно или прекалявам ако помоля да ми позволите да си възкреся тези сцени и да разгледам къщата?