Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Да. Оттук. Изтегляме се на онзи хълм.

Пред нея се появи сянката на Брат.

— Нокътят идва.

Бляскавата отпрати Траншея.

— Вървете! Събирайте се. Давайте.

И се отдръпна. Човекът се поколеба и ръката му се придвижи към меча.

— Нареждам да вървите!

Сержантът изкриви лице от нежелание, но се обърна и се затича.

Бляскавата продължи да отстъпва. Тя извади тънкоострия си меч и той се изви пред нея, почти невидим отстрани — толкова тънък беше. Около нея на полето изникнаха по-тъмни фигури. Тя се обърна и ги преброи. Десетима. Две Ръце. Тя изви острието, развъртя го и се обърна с въртеливо движение. Най-напред бавно, после по-бързо, а острието бе почти невидимо. Ето го и танцът, отново чу тя да я скастря сухият глас на старата й учителка. Танцът на въртеливите удари с меч. Красив — но толкова смъртоносен.

Ноктите се приближиха, присвити, с извадени ножове. От въртящото се острие отскочиха хвърлени оръжия. Цял живот обучение, доусъвършенствано в продължение на още един век, размахваше закаленото острие и закачаше ръце, крака и глави, докато тя се въртеше. Ноктите се отдръпваха, простенвайки от порязванията през плътта — те засягаха кости, отсичаха китки, разкъсваха лица и прерязваха гърла.

Пристъпи втора вълна — хората бяха приведени и внимаваха. Острието изсвистя през тях и внезапно се отвори до пълната си дължина. Бляскавата се завъртя и подскокна. Острието на меча се изви, докосна останалите, и тя стъпи на земята, задъхана и с протегнати ръце.

Тя се спря. Пред нея стърчеше оръжието, потрепваше и от него капеше кръв. И десетимата бяха на земята — някои плачеха — държаха се за лицата и за окървавените чуканчета. Още трима стояха на няколко стъпки разстояние с ококорени очи. Бляскавата ги съзря и в същия миг и тримата вдигнаха арбалети. Проклятие — нямам предимство.

После сред тях скокна някой друг, разрита се, завъртя се и те изпопадаха, повалени от удари с ръце и крака. Новата фигура дойде до нея — жена, слаба и жилава, увита от главата до петите в ивици от тъмен плат. На краката й дрипите бяха потъмнели от кръв, а на разкървавените й ръце бяха скъсани от силата на ударите й. Бляскавата наклони глава за поздрав.

— Можех да се оправя с тях.

— Може би.

На лицето й се виждаха само тъмни, пресметливи очи, и те се насочиха настрани. Тя вирна брадичка към отстъпващите Гвардейци.

— Изтегляте се.

— Да.

— Тогава си заминавайте с мое разрешение и никога не се завръщайте в тези земи.

Веждите на Бляскавата се надигнаха.

— А ти си?

Жената Нокът не отвърна на въпроса.

От тъмнината дотърча друг Нокът — мъж с остро мише лице, тъмна рошава коса и обезпокояваща луда усмивка. Бляскавата го разпозна от наставленията за Нокътя — Опосум, Господар на Нокътя. Той застана зад жената, като че ли пазеше гърба й. Господарят на Ноктите да обикаля около някаква жена като домашно кученце? Та това трябва да е… Бляскавата замръзна от смайване. Богове! Тя е! Разбира се, Господарката на Нокътя, едно време съперник на самия Танцьор!