![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Улен раздели легиона си на две части, всяка от които трябваше да посрещне челото на фалангата на Гвардията под ъгъл, след което да я заобиколи и обкръжи. Това бе най-доброто, на което можеше да се надява. Знамето на Пурпурната гвардия беше издигнато само няколко реда навътре от челото на фалангата. Той знаеше, че Обетниците ще победят всеки, застанал срещу тях, отделен войник, но най-накрая, ако нещо зависеше от числата, щяха да се озоват обкръжени от всички страни и да бъдат надвити от здравите, мрачни ветерани от малазанската и талийската тежка пехота. Или поне така си казваше. Двете войски се понесоха една срещу друга право от мрака. Току на север от тях димяха развалините на Имперския павилион. Улен знаеше, че императрицата не е наблизо, ала за Гвардията би се равнявало на победа, ако достигне дотук, без да й е оказана съпротива — мълчаливо признание, че имперските сили повече не могат да намерят средства, воля или дух да застанат срещу тях. Най-близката до поражение ситуация, която става поражение, когато си дадеш сметка за нея. Когато само няколко стъпки разделяха двата строя, Улен издигна меч за последния пристъп. Имперската войска нададе нисък животински рев, който се извиси до свирепо призоваване на гняв, омраза и желание за битка. Те вдигнаха щитове и се наведоха напред, а щитовете на редиците зад тях ги заставяха да продължават да вървят. Двете сили се сблъскаха с разтърсващ трясък на ударили се щитове, пронизващи мечове, удрящи в пръстта крака. Редица натискаше срещу редица, редовете се смесваха един с друг и се разпръскваха навсякъде. Мъжете умираха, но не можеха да паднат — такова меле беше. Кресливата какофония се сля в единен грохот, който смаза ушите на Улен в звънтящ, странно притъпен шум. Знаеше, че крещи, но не можеше да чуе собствения си глас.
Непохватно понесъл меч в лявата си ръка — дясната оставаше твърде слаба — той яростно мушкаше между щитовете. Земята под ръмжащото, риещо множество стана лепкава от пролятата кръв. Обутите в сандали крака се хлъзгаха, телата падаха. Мъжете и жените проклинаха загиналите — свои и вражески — когато се заплитаха в краката им и ги препъваха. С местенето на редовете напред-назад падналите бяха стъпквани в смесицата от кал и кръв.
Улен удряше по всичко, което се движи пред него. Остриетата сечаха щита му и режеха, някои се забиваха. Той завъртя меча си над главата и преряза ръце. Една ръка дръпна щита и почти го събори. Той удари, бутна и отсече крак. Около него падаха мъже и жени. Земята стана несигурна. Малазанският войник от дясната му страна беше изваден от строя от ужасяващ удар, който строши щита и шлема му. Мечът продължи надолу, разсече черепа и лицето и се заби в шийните прешлени и горните ребра. Без да се замисля за ужасяващата сила на този удар, той се завъртя и отсече при лакътя ръката, хванала меча. Изригване на гняв го разлюля. Гвардеецът не обърна внимание на отсечената ръка и се обърна към него. В името на Господарката, натъкнал се беше на Обетник.
Гвардеецът захвърли щита си, хвана щита на Улен, дръпна го, опъна кожената дръжка и счупи лакътя му. Някакъв човек застана до Улен — капитан Мос, който удари със сдвоените си мечове — но човекът не обърна внимание на ударите. Вбесените му, съвършено бели очи останаха вторачени в Улен. Юмрукът на гвардееца се понесе и главата на Улен отскокна толкова назад, че той видя нощното небе. Краят на шлема му го удари по гърба между лопатките и шлемът падна.
Нещата изглеждаха забавени. Той гледаше как мъжът още веднъж протяга юмрука си. В зрението му се събраха искрящи светлини. Всички шумове станаха неразличимо хъмкане. Всякакви усещания сякаш изчезваха и оставяха особено чувство на облекчение.
Иззад рамото на Улен и покрай него се стрелнаха копия и пронизаха човека на няколко места. Той изръмжа и опита да продължи напред срещу прътите, като се протягаше с едната си присвита ръка за Улен. Други ръце издърпаха Улен обратно в строя. Той се дърпаше да остане в боя. Лейтенантът от Дал Хон, Гелан, се появи пред него, обхвана лицето му с ръце и опита да го погледне в очите:
— Началник! — викна тя, или на него му се стори, че викна, толкова далечно звучеше.
Той примигна и се намръщи. Началник?
— Поддаваме! Не можем да ги удържим!