Гравитационна дъга [bg]

Не… — Слотроп се надига до приклекнало положение и опира в нещо, увиснало от тавана. Пред лицето му се поклащат леденостудени слабички бедра във влажна коприна. Миришат на море. Извръща се, но веднага по бузите го шибват дълги мокри коси. Сега, накъдето и да се обърне… студени гърди… дълбоката цепка между бузите на дупето й, парфюм и лайна и воня на саламура… и смрад на… на…

Когато лампите светват отново, Слотроп е на колене, диша предпазливо. Знае, че ще трябва да отвори очи. Сега отсекът е изпълнен с приглушена светлина — с гибелни възможности за светлина — тъй както човешкото тяло в особено тъжни периоди усеща своите действителни шансове за болка: истинска и ужасна и почти на границата на търпимостта… Увитият в кафява хартия пакет е на пет сантиметра от коляното му, пъхнат зад генератора. Но вниманието му е привлечено от онова, което се клатушка мъртвешки бяло и алено в края на периферното му зрение… а и тъй празни ли са колкото изглеждат стълбите обратно за нагоре и навън?

Скачачът се е върнал на лодката на госпожа Гнаб с бутилка шампанско, любезно подарено от „Анубис“, развива блестящите телчета и изстрелва тапата в прощален салют. Ръцете на Слотроп треперят и той разлива почти всичко. Антоний и Стефания наблюдават от мостика, докато двата съда се раздалечават и балтийското небе се отразява от очите им. Нейната платинено руса коса в нишки от пяна, скулите й скулптирана мъгла… облак-мъж, мъгла-съпруга, смаляват се, сдържани, безмълвни, обратно в сърцето на бурята.

Госпожата взема курс на юг, паралелно с другия бряг на Рюген, в проливите край издатината Буг. Свечерява се, а бурята не отслабва.

— Ще се отбием в Щралзунд. — Когато маслената лампа в кабината се полюшва по нашареното й с бръчки лице се редуват тревистозелена сянка и жълта светлина.

Слотроп решава да слезе там. И ще се отправи към въпросния Куксхафен.

— Скачач, смяташ ли, че ще успееш навреме да ми осигуриш тези документи?

— Нищо не мога да гарантирам — отвръща Герхард фон Гьол.

На кея в Щралзунд, под уличната лампа и дъжда те се сбогуват. Госпожа Гнаб целува Слотроп, а Ото му подарява пакет „лъки страйк“. Скачачът откъсва поглед от своята зелена тетрадка и кима auf Wiedersehen1040 над пенснето. Слотроп се отдалечава по мостчето към мокрия пристанищен площад, привикналите му към морето крака опитват да балансират люлеенето, което е оставил на лодката, покрай мачти и рангоути1041 и изопнати въжета на кранове, край бригада докери на нощна смяна разтоварващи скриптящи шаланди1042 върху дървени платформи, край приведени сиви коне целуващи безтревни камъни… сбогуванията в джобовете сгряват празните му ръце…