Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
□ □ □ □ □ □ □
Бригаден генерал Пудинг бе умрял още в средата на юни от обширна стомашно-чревна инфекция причинена от Ешерихия коли1044. Накрая бе хленчил непрестанно „Боли ме малката Мери1045…“ Смъртта му бе настъпила малко преди разсъмване, както бе искал той. Катье бе останала известно време в „Бялото видение“, бродеше из безлюдните коридори, опушени и притихнали в краищата на всички опразнени скелети на клетки в лабораторията, тя самата част от пепелявата паяжина, сгъстяващата се прах и нацвъкани от мухите прозорци.
Един ден тя намери кутиите с филми, небрежно струпани от Уебли Силвърнейл в някогашния музикален салон: сега там продължаваше да стои само разпадащ се клавесин „Витмайер“, на който никой не свиреше, плектрони1046 и възмутително изпотрошени клапи, струните оставени да бемолят, диезят или ръждясват под усърдните ножове на времето, които проникваха неумолимо във всички стаи. Същият ден Пойнтсман случайно бе в Лондон, бе се измъкнал от Дванадесетия Дом по работа, за да присъства на алкохолизирани обеди с разните му негови индустриалци. Не беше ли я забравил? Ще бъде ли свободна тя? Беше ли вече свободна?
Неизвестно откъде в празното „Бяло видение“, Катье намира прожекционен апарат, слага лентата и фокусира образа върху стена с петна от вода, до пейзаж на някаква северна долина, по която се разхождат малоумни аристократи. В мезонета на Пирата Прентис в квартала Челси, тя вижда платинено русо момиче, толкова странно лице, че първо отличава средновековните стаи, преди да разпознае себе си.
Те кога… аха, в деня, когато Озби Фийл обработваше гъбите Amanita… Двайсет минути запленената Катье наблюдава като хипнотизирана себе си в състояние на транс от периода отпреди зодията Риби. За какво ли са използвали тези кадри? Отговорът също е в кутията с филм и тя много скоро го открива: октоподът Григорий в неговия басейн, гледа заснетия материал с Катье. Епизод след епизод: премигващ екран и монтажни вложки показващи втренчено гледащия Григорий, всеки с машинно отпечатана дата, демонстриращи процеса на изработването на условен рефлекс у животното.
В края на всичко това, много изненадващо и необяснимо е прикачено нещо, което изглежда е кинопроба на Озби Фийл. Озвучена. Озби импровизира написан от него филмов сценарий, озаглавен:
— Започваме с Нелсън Еди1047, който пее на заден план:
Та значи в града влизат двама уморени каубои, Базил Ратбоун и С. З. („Гуш-Гуш“) Сакол1048. На входа на града пътят им прегражда Дребосъкът, който играеше главната роля в Уродливци.1049 Онзи дето говореше с немски акцент. Той е шериф на града. Закичен е с огромна златна звезда, която почти изцяло покрива гърдите му. Ратбоун и Сакол с тревожни усмивки придърпват поводите и спират конете.
1043
В символизма на картите Таро — Петолъчните звезди и Бокалите са две от четирите „бои“ в Малката Аркана, а Глупакът е включен в Голямата Аркана. Петолъчните звезди (т.е. Пентаклите) се свързват с паричните теми, а Бокалите (т.е. Чашите) — със сърдечните дела и удоволствията. Глупак — в повечето интерпретации това е 22-та и последна карта от Голямата Аркана, въпреки че номерът й е нула. Според традиционните обяснения, Глупакът олицетворява плътта, осезаемия живот. — Б.пр.
1044
Escherichia coli — грам-отрицателни, подвижни, неспорообразуващи, пръчковидни бактерии. Развиват се в диапазона 10°-50°C. Заразяването с Ешерихия коли става най-често при контакт с животински и човешки екскременти и може да доведе до анемия, бъбречна недостатъчност и дори до фатален изход при нелекуване. — Б.пр.
1045
Израз използван от английските деца при оплаквания от стомашна болка. Произлиза от пиесата „Малката Мери“ (1906) на шотландския писател Джеймс Матю Бари (1860–1937). — Б.пр.
1046
Рогова или костена пластинка, която опира в струната на клавесина и я дърпа/удря. — Б.пр.
1047
Нелсън Акерман Еди (1901–1967) — американски естраден / оперен певец (баритон) и актьор с участие в 19 киномюзикъла и оперни постановки. — Б.пр.
1048
Базил Ратбоун (1892–1967) английски актьор, играл ролята на Шерлок Холмс в 14 филма — с представителна външност, С. З. Сакол (1883–1955) — американски актьор от унгарски произход с участие в повече от 70 филма. Бил много едър и пълен. Едва ли може да бъдат предложени по-неправдоподобни каубои. — Б.пр.
1049
Дребосъкът, т.е. Хари Ърлс (1902–1985) — амер. филмов и цирков актьор от германски произход — висок 99 см.,