Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тръгваме тогава. Нинив? Авиенда? Биргит?
— Аз не съм Айез Седай, Елейн — отвърна Авиенда и слугинята вметна бързо:
— Казаха ми само Айез Седай.
— Авиенда и аз можем да поразгледаме града, докато вие се видите с кралицата — каза Биргит преди Елейн да си е отворила устата. Лицето на Авиенда светна.
Елейн изгледа и двете остро, след което въздъхна.
— Добре, но внимавайте, Нинив, ти идваш ли, или също искаш да разгледаш града? — Последното го изрече сухо, с още един рязък поглед към Биргит.
— О, разбира се — каза Нинив. — Хубаво ще е най-после да срещна човек, който смята, че… — Не можа да довърши заради слугинята. — Не бива да караме кралицата да чака.
— Точно така — намеси се слугинята. — Ако държа на ушите си, аз бих побързала.
Колкото и да държеше на ушите си, мина известно време в обикаляне из коридорите на палата. Сякаш за компенсация на цялата тази белота отвън, палатът се оказа изпълнен с цветове. В един коридор таванът беше боядисан в зелено, а стените в синьо, в друг стените бяха жълти, а таванът — бледорозов. Плочките по пода блестяха като диаманти, червени, черни и бели, или сини и жълти, и в почти всевъзможни комбинации и оттенъци. Гоблените бяха малко и представяха обикновено морски пейзажи, но беше пълно с високи вази от златист порцелан на Морския народ в сводести ниши, а също така с големи късове гравиран кристал, статуетки, вази и купи, които специално привличаха очите на Елейн, както и на Нинив.
И разбира се, навсякъде щъкаха слуги, като мъжката версия на ливреята покриваше бели бричове и дълга зелена жилетка върху бяла риза с широки плисирани ръкави. И изведнъж Нинив забеляза един мъж с различни дрехи — крачеше към тях. Тя спря и хвана Елейн под мишница. Беше Джайчим Карридин. Суровите му очи така и не се обърнаха към тях, докато се разминаваха, белият плащ се вееше зад него. Пот покри лицето й, но той не го забеляза, както не забеляза и тях.
— Какво прави той тук? — попита настоятелно Нинив. Този човек бе развихрил истинска касапница а Танчико, както и в Светлината знае само колко още места.
Слугинята я погледна озадачено.
— Че какво, Чедата на Светлината също изпратиха пратеничество, още преди няколко месеца. Кралицата… Айез Седай… — Пак онова колебание.
Елейн успя да кимне грациозно, но Нинив не можа да заличи остротата в гласа си.
— В такъв случай наистина не бива да я караме да чака. — Едно от нещата, които Мерилил бе изтървала пред тях, беше, че Тилин държала на точността и се държала сковаващо официално. Но ако и тя започнеше да се съмнява дали са Айез Седай, Нинив беше в съвсем подходящо настроение да й го докаже.
Тилин се оказа изключително впечатляваща жена. Не по-висока от Нинив, тя стоеше пред тях с толкова царствена осанка, че Елейн трябваше доста да се понапъне, за да успее да й подражава поне донякъде. Редно беше Тилин да отвърне на техните реверанси със същото, но тя не го стори. Големите й черни очи ги гледаха с властна настойчивост.
Вълни от лъскава черна коса, посивяла по слепоочията, се спущаха доста под раменете на Тилин, ограждайки очарователно лице, макар и нелишено от бръчици. Колкото и смайващо да беше, на бузите й имаше два белега, тънки и толкова стари, че почти се бяха изличили. И разбира се, и тя носеше един от онези извити ножове, затъкнат под колан от плетени златни нишки, с дръжка и кания, инкрустирани със скъпоценни камъни — Нинив бе сигурна, че е само за показност. Синята копринена рокля на Тилин определено не беше най-подходящото за дуел облекло, особено с пищните белоснежни дантели, които почти покриваха пръстите й, и с полите — набрани над коленете отпред, излагайки на показ пластове от зелени и бели копринени фусти, и влачещи се на повече от една крачка след нея. Корсетът, обрамчен със същата снежна дантела, изглеждаше толкова впит, че Нинив не беше сигурна как би се чувствала по-неудобно в него — седнала или права. Яката от плетено злато, пристегнала високото деколте, поддържаше още дантела под брадичката и крепеше брачен нож в бяла кания, висящ с дръжката надолу в овалния прорез, не по-малко дълбок от всички деколтета, които бе видяла досега.
— Вие двете трябва да сте Елейн и Нинив. — Тилин приседна на един стол, гравиран така, че да прилича на бамбуков, въпреки пищната позлата, и започна грижливо да наглася полите си, без да сваля поглед от тях. Гласът й беше дълбок, мелодичен и властен. — Разбрах, че имало и трета. Авиенда.
Нинив и Елейн се спогледаха. Не бяха получили покана да седнат, дори очите на Тилин не се бяха отместили към някои стол.