Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Сержант! Насам! — викна един съгледвач.
Ерик се обърна и затича към мъжа, който го викаше.
— Какво има?
Погледна в галерията и видя в центъра на помещението бълбукащ басейн с гореща вода. Сигурно беше изсечен от змиежреците, защото по скалите се забелязваха следи от сечива. Повече от дузина големи яйца бяха наредени около басейна, достатъчно близо, за да се измътят, но не толкова, за да се свари бъдещото змийче.
Едно от яйцата мърдаше.
Ерик се приближи до него тъкмо когато черупката се разполови с леко изпукване. Малкото тяло, което се измъкна оттам, не беше по-голямо от кученце. Създанието примигна, като че ли бе притеснено, и изплака като човешко бебе.
Ерик вдигна меча си, но се поколеба. А после бебето пантатиец се обърна и го погледна.
Детските очички се присвиха и Ерик забеляза омразата в тях. С живост, граничеща с ярост, малкото създание изсъска и се хвърли върху сержанта.
Като по рефлекс Ерик замахна с меча и отнесе главата от раменете му.
Почувства как му се повдига и като преглъщаше трудно, изкрещя:
— Унищожете ги!
Бързо смазаха останалите яйца. Дребните телца се гърчеха по пода и сержантът пожела да не беше стъпвал на това място. Смрадта, която се разнесе от създанията, беше по-отровна от всичко, което бе мирисал досега.
Когато напуснаха помещението, Ерик забеляза други мъже, които се занимаваха със същото в съседни галерии. Не един мъж напускаше тунелите повръщайки.
— Има нещо… — каза след няколко минути Миранда.
— Какво? — попита я Калис.
— Не знам… но е наблизо.
Калис постоя неподвижно за момент, после каза:
— Мисля, че знам какво е. — Посочи един тунел, водещ надолу. — Давайте натам.
— Двама мъртви, пет ранени, само единият е в по-тежко състояние и не може да се движи — докладва дьо Лунвил.
Само потрепването на мускулите на челюстите на Калис показваше болката му, докато слушаше доклада. Капитанът погледна към мястото, където бяха занесли ранения.
— Ще го попитам — каза дьо Лунвил.
Ерик знаеше какво ще попита ранения Боби — дали предпочита бърза смърт от ръцете на другарите си, или ще рискува да остане сам и да се надява на съдбата си, като очаква, че отрядът на Калис ще се върне по същия път и ще могат да го вземат със себе си. Знаеше и какъв ще е вероятният избор на боеца и се чудеше как дьо Лунвил доброволно се заема с тази задача.
После, докато стрелците слизаха от корниза, Ерик разбра, че знае защо Боби може да направи това. Бе виждал ужасите на пантатийците със собствените си очи. Един надежден удар с нож и моментната пареща болка беше за предпочитане пред продължителната агония, ако заловяха ранения.
Приглушен вик на болка подсказа на Ерик какво бе избрал раненият. Минута по-късно дьо Лунвил се върна. Лицето му бе безизразна маска.
Не каза нищо, само нареди:
— Оформи колоната.
Скоро бойците бяха готови да тръгнат.
19.
Разкрития
Ру въздъхна.
Вървеше към дома си. Мозъкът му беше изцяло зает с това, което щеше да каже на Фредерик Джейкъби. Ако възрастният човек приличаше повече на Рандолф, може би щяха да стигнат до някакво споразумение. Ако беше обаче като буйния Тимъти, враждата щеше да продължи.
Ру влезе вкъщи. Единственият шум идваше от кухнята — Рендел и Мари готвеха. Горният етаж бе тих и той знаеше, че ще намери жена си и децата още да спят. Запита се колко ли е часът и осъзна, че въобще е загубил представа за времето. Ако се съдеше по светлината на утрото, още нямаше осем.
Бутна вратата на стаята, където беше Карли с бебето, и я намери заспала. Искаше да я събуди, но после реши да изчака, докато детето поиска да суче. Застана тихо над леглото и започна да разглежда жена си и сина си на слабата светлина, процеждаща се през завесите.
В сенчестата стая Карли изглеждаше много млада. Ру се почувства изведнъж много стар и се отпусна в люлеещия се стол. Карли го използваше да успокоява бебето, когато ревеше много. Момченцето не спеше добре като сестра си и често плачеше.
Прекара ръка по лицето си и почувства, че е уморен до смърт. Очите го глождеха и в устата си усещаше горчилка: от многото кафе и от вкуса на жлъчката, заради убийството на мъжете.
Затвори очи.
Малко по-късно бебешкият плач го събуди. Карли стана и каза:
— Какво има, миличко?
Видя съпруга си на стола и го повика:
— Ру?
— Сигурно съм заспал.
— Защо не си легнал? — попита тя.
— Имам да ти казвам нещо — отвърна той, докато тя започна да кърми бебето.
— Какво?
— Мъжете, които убиха баща ти, са мъртви.