Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Докато се изнасяше словото, мисис Уелър хълцаше и плачеше в края на всеки пасаж; а Сам, седнал обратно на един стол с ръце върху горната част на облегалото, наблюдаваше говорителя с много мило и любезно изражение, хвърляйки изрядко по някой съучастнически поглед към възрастния джентълмен, който изпадна във възторг в началото, а взе, че заспа по средата.
— Браво; много хубаво! — рече Сам, когато привършилият речта си червенонос мъж си надяна изтърканите ръкавици, при което пръстите му изхвръкнаха тъй поривисто от скъсаните връхчета, че се показаха ставите им. — Много хубавко!
— Дано ти бъде от полза, Самюъл — рече тържествено мисис Уелър.
— Смятам, че ще бъде, мамичко — отвърна Сам.
— О, да можех да се надявам, че ще бъде от полза и за баща ти — додаде мисис Уелър.
— Благодарности, драга моя — отзова се мистър Уелър старши. — А как се чувствуваш ти след туй нещо, любов моя?
— Безбожник! — възкликна мисис Уелър.
— Потънал в мрака човек! — добави мистър Стигинс.
— Ако не ми светне нещо по-хубаво от таз ваша бледа месечина, безценни приятелю мой — рече възрастният мистър Уелър, — ще си остана май на нощна смяна, докат’ ми дойде да съм вън от пътя веднъж завинаги. Хайде, мисис „Уе“, ако петнистият остане още дълго в чуждата конюшня, нищо не мож’ го спря на връщане и кат нищо ще катурне стола барабар, с пастира в някой и друг хендек.
При това предположение преподобният мистър Стигинс, явно стреснат, грабна шапката и чадъра си и предложи да тръгнат незабавно, на което мисис Уелър се съгласи. Сам ги изпрати до портата и се сбогува почтително.
— А-дио, Сами — рече възрастният джентълмен.
— К’во значи „а-дио“? — запита Сам.
— Е, довиждане тогаз — рече възрастният джентълмен.
— О, натам си я карал, а? — рече Сам. — Довиждане.
— Сами — зашепна мистър Уелър, оглеждайки се предпазливо, — мойте почитания на началството ти и му кажи да се свърже с мен, ако я одобрява ей тази работа. Ние двамата с един столар сме измислили как да го измъкнем оттук. Едно пиано, Сами, едно пиано! — додаде мистър Уелър, като тупна сина си по гърдите с опакото на дланта и направи крачка-две назад.
— К’во искаш да кажеш? — почуди се Сам.
— Едно пиано форти, Сами — продължи мистър Уелър още по-тайнствено, — дето мож’ да го наеме; таквоз, дет няма да свири, Сами.
— А к’ва ще е ползата от него? — запита Сам.
— Нека прати после заръка на приятеля ми, столаря, да го вземе обратно — отвърна мистър Уелър. — Проумя ли най-после, Сами?
— Не — рече Сам.
— Вътре няма да е онуй, дет свири — зашепна бащата. — Лесно ще се побере с все шапка и обуща, та и ще си диша през краката, щот са кухи. Всичко да е готово да го прехвърлим в Мерика. Мериканското правителство няма да го предаде, Сами, щом видят, че има пари за харчове. Нека началството си седи там, додето умре мисис Бардел или обесят Додсън и Фог (май туй второто ще стане по-напред, Сами); после нека си дойде обратно и напише книга за мериканците, дето ще му плати всички разноски, па и нещо отгоре, ако хубавичко ги насоли.
Така мистър Уелър изложи набързо същността на заговора — шепнешком, но много поривисто; после, боейки се сякаш да не отслаби ефекта на своето потресаващо съобщение с някакъв допълнителен разговор, той поздрави по кочияшки и изчезна.
Едва-що Сам се бе съвзел и придобил обикновената си физиономия след голямото вълнение, предизвикано от тайното съобщение на неговия многоуважаем родител, когато пред него изникна мистър Пикуик.
— Сам — рече този джентълмен.
— Да, сър — отзова се Сам.
— Отивам да се разходя из затвора и желая да ме придружите. Виждам един затворник, когото познаваме, да идва към нас, Сам — рече мистър Пикуик с усмивка.
— Кой, сър? — запита мистър Уелър. — Джентълменът с чорлавата глава или чудатият пленник в чорапите?
— Нито единият, нито другият, Сам — отвърна мистър Пикуик. — Той е по-отдавнашен ваш приятел, Сам.