Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Но този тъй уместен отговор съвсем не накара по-възрастния мистър Уелър да помъдрее и той отново се ухили до уши; а тъй като неговото непристойно държане принуди дамата и мистър Стигинс да си затворят очите и да се олюляват смутено напред-назад в съответните си столове, той отиде по-далеч и разигра сложна пантомима, показваща желанието му да удари и извърти носа на горепоменатия Стигинс, като представлението, изглежда, му доставяше огромно душевно облекчение. Старият джентълмен щеше без малко да бъде открит в един миг; защото тъй се случи, че мистър Стигинс скокна, щом донесоха питието, и доведе главата си в енергично съприкосновение със свития юмрук на мистър Уелър, изобразяващ от известно време въображаеми, летящи на два инча от ухото му фойерверки.
— Що се пресягаш за чашата си по тоз дивашки начин? — веднага съобрази да каже Сам. — Не видиш ли, че удари джентълмена?
— Ама аз не исках да го сторя, Сами — отвърна мистър Уелър, сконфузен донякъде от напълно неочакваното произшествие.
— Опитайте вътрешния лек, сър — предложи Сам, докато помръкналият червенонос джентълмен си търкаше главата. — Хайде, ще вземете ли малко греяна суета, сър?
Мистър Стигинс не даде словесен отговор, но поведението му беше красноречиво. Той опита съдържанието на подадената му от Сам чаша, сложи чадъра си на земята и опита още веднъж — междувременно потърка кротко два-три пъти корема си с ръка, — после изпи всичко на един дъх и млясвайки устни, подаде чашата си за още.
А и мисис Уелър не остана назад и направи чест на сместа. Добрата дама заяви отначало, че не можела да вземе нито капка… после пое малка капка… после голяма капка… после порядъчно много капки; а тъй като чувствителността й беше от такова естество, че се влияеше силно от употребата на силни питиета, тя проливаше по сълза на всяка погълната капка вино и продължи да се разтапя, докато най-накрая стигна до много прилична и патетична степен на униние.
Старшият мистър Уелър наблюдаваше тези признаци и явления, без да крие своето негодувание, а когато мистър Стигинс захвана печално да въздиша след втората кана от същата напитка, той ясно изрази своето отрицателно отношение към цялото събитие в неразбираем словесен поток, всред който честите гневни повторения на думата „шарлатанство“ бяха единствено отчетливи за слуха.
— Ще ти кажа к’ва е работата, Сами, момчето ми — пошепна възрастният джентълмен в ухото на сина си след дълго съзерцание на своята лейди и мистър Стигинс. — Сигур има нещо сбъркано вътре в мащеха ти и в оня, червеноносия.
— К’во искаш да кажеш? — запита Сам.
— Ето к’во, Сами — отвърна старият джентълмен, — туй, дето го пият, хич не ги храни; всичко става на топла вода и почва да им тече от очите. Вярвай ми, Сами, вътре им е повредата.
В потвърждение на своето научно становище мистър Уелър често-често кимаше и се мръщеше; забелязвайки това, мисис Уелър направи извода, че се касаеше до някакво порицание, отнасящо се до нея или до мистър Стигинс, или пък до двамата, и бе готова да се почувствува много по-зле, когато мистър Стигинс, изправяйки се някак си на крака, започна да държи поучителна реч, ползотворна за присъствуващите, а по-специално за мистър Самюъл, когото той закле с трогателни слова да се пази и да не потъне в това блато на порока, гдето е бил захвърлен; да се въздържа от лицемерие и сърдечно възгордяване; да взема за всичко като пример и образец него (Стигинс), а в такъв случай би могъл да разчита да стигне, рано или късно, до утешителното заключение, че е, като него, напълно почтена и безупречна личност и че всичките му познати и приятели са безнадеждно пропаднали и разюздани отрепки. А съзнавайки това, добави той, човек не би могъл да чувствува друго освен най-живо задоволство.
После той го закле да избягва най-вече порока пиянство, който той уподоби на мръсна свинска привичка, а също онези отровни и пагубни наркотици, за които казват, че ако някой ги дъвче, почва да губи паметта си. На това място словото на преподобния и червенонос джентълмен стана особено несвързано; той захвана да залита насам-натам, възбуден от своето красноречие, и бе принуден да се залови о гърба на един стол, за да запази вертикалното си положение.
Мистър Стигинс не подкани слушателите си да се пазят от лъжливи пророци и жалки богохулници, които, не притежавайки ум да тълкуват основните верски доктрини, нито пък сърце да почувствуват основните верски принципи, са по-опасни за членовете на обществото от обикновените престъпници; защото те заблуждават (а това правят неизбежно) най-слабите и най-невежите, като окалват и хулят онова, що трябва да се пази най-свето, и злепоставят до известна степен множество добродетелни и почтени люде, принадлежащи към разни отлични секти и вероизповедания. Но тъй като мистър Стигинс се бе облегнал на гърба на стола от доста дълго време и склопил едното око, усилено намигаше с другото, то следва да се допусне, че всичко това му беше в ума, но то си остана само за него.