Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Извинявайте, сър — отвърна Сам, — к’во благоволи да отбележи ваша милост?
— Аз се страхувам, младежо, че вашата природа не е станала по-мека от това наказание — заяви мистър Стигинс с висок глас.
— Сър — отвърна Сам, — много сте любезен, дето говорите тъй. Надявам се природата ми да не е от меките, сър. Много съм ви задължен за доброто мнение, сър.
Когато разговорът стигна тази точка, някакъв звук, напомнящ много на смях, се разнесе от стола, гдето бе седнал по-възрастният мистър Уелър; при което мисис Уелър, бързо съобразила всички обстоятелства на случая, счете за свой неотменен дълг да прояви постепенно признаци на истерия.
— Уелър — извика мисис Уелър (старият Уелър бе седнал в един ъгъл). — Уелър. Ела насам.
— Много си ми любезна, драга моя — отвърна мистър Уелър, — но тука ми е много удобно.
На това мисис Уелър избухна в сълзи.
— К’во ви стана, мамичко? — осведоми се Сам.
— О, Самюъл! — отвърна мисис Уелър. — Баща ти ме довежда до отчаяние. Нищо ли няма да го оправи?
— Чуваш ли ей туй? — рече Сам. — Госпожата иска да знае дали нещо няма да те оправи.
— Много съм й задължен на мисис Уелър за нейните учтиви въпроси, Сами — отвърна възрастният джентълмен. — Мисля, че една лула тютюн ще ми бъде много от полза. Дали мож’ да ми се набави, Сами?
Тук мисис Уелър проля още сълзи, а мистър Стигинс изпъшка.
— Ехей! Ама на тоз джентълмен, горкия, пак му стана лошо — рече Сам, обръщайки се към него. — Къде ви боли сега, сър?
— На същото място, младежо — отвърна мистър Стигинс, — на същото място.
— Къде ли ще е то, сър? — запита Сам с безкрайно привидно простодушие.
— Боли ме сърцето, младежо — отвърна мистър Стигинс, като докосна жилетката си с чадъра.
При този трогателен отговор мисис Уелър съвсем не можа да овладее чувствата си и се разхлипа високо, като изрази своето убеждение, че червеноносият мъж бил светец; а тогава мистър Уелър старши се осмели да забележи полугласно, че е сигурно представител на свети Търгаш Църковни и свети Смучиром Уелърски.
— Струва ми се, мамичко — рече Сам, — че тоз джентълмен, дето си криви лицето, усеща доста жажда от тъжната гледка пред него. Тъй ли е, мамичко?
Достопочтената дама погледна мистър Стигинс за ответ, а този джентълмен въртеше очи и прихванал гърлото си с дясната ръка, имитираше действието гълтане, искайки да каже, че е жаден.
— Боя се, Самюъл, че вълнението действително му е подействувало по този начин — рече тъжно мисис Уелър.
— К’во пиете обикновено, сър? — запита Сам.
— О, драги ми млади приятелю — отвърна мистър Стигинс, — всички напитки са суета.
— Самата истина, самата истина — промълви мисис Уелър, като изпъшка и поклати утвърдително глава.
— Да, май че е тъй, сър — рече Сам. — Но коя от суетите предпочитате? Коя суета ви е най по вкуса, сър?
— О, драги ми млади приятелю — отвърна мистър Стигинс, — аз ги презирам всичките. Но — добави той — ако има всред тях една по-малко ненавистна от другите, това е напитката, наречена ром. Греяна, драги ми млади приятелю, с по три бучки захар на чаша.
— Много жалко, сър — рече Сам, — но в туй заведение не е позволено да се продава точно таз суета.
— О, твърди сърца, закоравели люде! — възкликна мистър Стигинс. — О, нечестива жестокост, безчовечни гонители!
При тези слова мистър Стигинс отново обърна очи нагоре и почука гърдите си с чадъра: и от справедливост към преподобния джентълмен трябва да се признае, че неговото възмущение изглеждаше наистина съвсем естествено и непресторено.
След като мисис Уелър и червеноносият джентълмен разискваха много възмутено тази безчовечна наредба и изсипаха множество набожни и благочестиви проклятия върху нейните създатели, джентълменът препоръча бутилка портвайн, греян с малко вода, подправки и захар, като действуващ благотворно на стомаха и притежаващ по-малко вкус на суета, отколкото много други смеси. Поръчаха следователно да се приготви. А докато се приготвяше, червеноносият и мисис Уелър погледнаха мистър Уелър и изпъшкаха.
— Е, Сами — рече този джентълмен, — надявам се, че туй весело посещение ти е повдигнало духа. Много приятен и поучителен разговор, а, Сами?
— Непоправим си ти — отвърна Сам. — Не искам вече да ги отправяш към мен тез неучтиви забележки.