Съдбовният кораб [bg]

— Не така, глупаци! — извика им помощникът. — Подсигурете другия край и се качете по него на ръце.

Но някои бяха сивобради, а други — свикнали на живот без работа. Малцина можеха да се изкачат без помощ. В крайна сметка им отне няколко въжета и малко усърдно, но бързо издигане, за да ги качат на борда. По времето, когато се качиха, останалото от премяната им беше на парцали.

— Бъдете благодарни, че тя е жив кораб — безсърдечно ги информира Джола. — По тях не се лепят ракообразни както по нормалното дърво. Изкарахте по-гладко влачене от повечето.

Те стояха пред сатрапа, дузина мъже, които той познаваше по име, мъже, с които беше делил трапеза, мъже, на които се беше доверявал. Малта му призна наличието на малко кураж. Той стоеше лице в лице с тях. Някои срещаха погледа му непоклатимо, но повечето се взираха в краката си или към хоризонта. Сатрапът заговори и това беше последното, което Малта беше очаквала да чуе от него.

— Защо? — попита той. Погледна всеки от тях по ред. Малта, все още притискаща парцала към корема му, можеше да почувства лекото му треперене. Тя вдигна поглед към лицето му и видя истина, която може би никой друг не забелязваше. Косго беше наранен от предателството им. — Толкова много ли ме мразите, че да търсите смъртта ми чрез коварство?

Онзи, когото беше нарекъл лорд Криат, вдигна сивите си очи, за да се втренчи в него.

— Погледни се — изръмжа той. — Ти си слаб и глупав. Не мислиш за друго, освен за себе си. Ошушка съкровищницата и остави града да се руши. Какво друго да сторим, освен да те убием? Никога не си бил истински сатрап.

Сатрап Косго срещна прямо погледа му.

— Ти си мой доверен съветник още откакто бях на петнайсет — отвърна тъжно. — Вслушвах се в теб, Криат. Фердио, ти беше министър на съкровищницата. Пийтън, Крейо, не ми ли предлагахте и вие съветите си? Съвети, в които винаги се вслушвах, въпреки онова, което някои от съветничките ми казваха, защото исках да имате добро мнение за мен. — Очите му ги обходиха. — Разбирам, че това е било моя грешка. Оценявах се според това колко ласкави бяха комплиментите ви към мен. Аз съм онова, което ме научихте да бъда, господа. Или бях. — Той издаде челюст. — Времето, прекарано навън, сред истински мъже, беше много просветляващо. Вече не съм момчето, което манипулирахте и предадохте, господа. Както скоро сами ще откриете. — Сякаш властта беше в неговите ръце, той инструктира Джола: — Затворете ги долу. Не е нужно да им е много удобно.

— Не. — Уинтроу се беше върнал. Той отмени заповедта, без да се извинява. — Привържи ги към корабната рубка, Джола. Искам да бъдат видими за флотата им. Може да обезкуражат някои от стрелите и камъните, които ще се понесат към нас, когато се измъкнем. — Хвърли поглед към сестра си, но тя едва го разпозна. Скръб беше прокарала бразди по лицето му и беше охладила погледа му. Опита се да смекчи гласа си, но думите му пак прозвучаха като заповед: — Малта, ще си на по-сигурно в капитанската каюта. Рейн, ще я заведеш ли там? И сатрапа, разбира се.