Гравитационна дъга [bg]

С класическо гангстерско леко помръдване на главата Скачачът му дава знак да се качи на мостика. Слотроп се промъква през сграбчващи го ръце, поздравления на развален руски и валма алкохолен дъх, леко заобикаля и стига до стълбата откъм левия борд, покатерва я и тихо излиза на мостика. Но Прокаловски просто седи на капитанския стол с килната назад фуражка и пуши една от американските цигари на Скачача, а самият Скачач в момента точно е стигнал до кулминацията на немски виц със скатологична тематика от пребогатия му репертоар.

— Какво става тук, по дяволите, Герхард — размахва палец Прокаловски. — И за теб също ли работи Червената Армия?

— Здрасти отново, Антоний. — Трите сребърни звезди на всеки от пагоните му потрепват приветствено, обаче ответната реакция не е положителна.

— Не ви познавам. — Към Скачача: — Добре де. Той е в машинното отделение. Към десния борд, надолу, зад генератора — което за Слотроп е знак да тръгва. В подножието на стълбата вижда Стефания, която идва по коридора.

— Здравейте. Съжалявам, че се срещаме отново при такива обстоятелства.

— Здравейте, аз съм Стефания, — усмивката й е бърза докато тя минава край него и мигновено се затваря, като с капак. — На следващата палуба горе има пиене, приятно прекарване — и вече е излязла навън, на дъжда. Какво става тук?

Слотроп се спуска в един люк, пълзи надолу към машинното отделение. Някъде над него бият три камбанки поред бавно, малко приглушено, с леко ехо. Късно е… късно. Той си припомня къде се намира. Тъкмо когато стъпва на палубата, всички светлини угасват. Вентилатори надават кратък вой и затихват неподвижни. Машинното отделение е още една палуба по-надолу. Ще трябва ли да прави това на тъмно?

— Не мога — почти изкрещява.

— Можеш — отвръща глас току до ухото му. Той усеща дъха на този глас. Следва отсечен тежък професионален удар в тила му. Светлина се превърта в лупинг през непрогледния мрак. Лявата му ръка е вцепенена. — Ще ти оставя другата — шепне гласът — за да можеш да се спуснеш долу в машинното отделение.

— Чакай — чувства се сякаш острия връх на танцувална обувка, дошъл незнайно откъде, е покръжил за секунда и нежно е погалил мекото му подбрадие, а после е ударил нагоре, и захлопнатите му зъби прехапват езика.

Болката е ужасна. Той усеща вкуса на кръв в устата. Пот около очите му.

— Тръгвай веднага — когато той се поколебава, бива ощипан отзад по шията. О, как боли… Слотроп улавя стълбата, поразен от нощна слепота, разплакан… И тогава му идва на ум за „люгера“, но още преди да успее да го извади, бива поразен от яростен ритник някъде между бедрото и слабините. Пистолетът пада на стоманената палуба. Слотроп е коленичил и опипва с ръка, когато обувката леко натиска пръстите му. — Нали помниш, че ще имаш нужда от тази ръка, за да се държиш за стълбата? Помниш ли? — След което обувката е вдигната, само за да го изрита под мишницата. — Ставай, ставай.