Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Мат поне най-после разбра, че сме Айез Седай — изръмжа тя. С него поне вече можеше да се оправи. Само да опита нещо, и щеше да види какво е да го заудрят с всичко, което става за хвърляне. — Дано да е разбрал, че…
— Ти затова ли го отбягваш като някой челтанец, криещ се от бирника? — попита я Биргит ухилена и Нинив си пусна боята. Мислеше си, че по-добре е скрила чувствата си.
— Той е доста дразнещ, дори за мъж — измърмори Авиенда. — А ти сигурно много си пътувала, Биргит. Често говориш за места, за които не съм чувала. Някой ден бих искала да попътувам из влажните земи и да видя всички тези странни места. Къде е това… Челтан? Челта?
Това моментално стопи усмивката на Биргит — където и да беше, сигурно бе мъртво от хиляда години, ако не и от някой отминал Век. И тя с нейните изпускания за древни места и неща! Нинив много съжаляваше, че не беше присъствала, когато Биргит бе признала пред Егвийн онова, което Егвийн вече знаеше. Егвийн беше станала доста корава след времето, прекарано при айилците, и никак не се примиряваше с обяснения, които смяташе за глупави. Биргит всъщност се беше върнала като пребита.
Въпреки това Нинив харесваше Биргит много повече от Авиенда, която понякога я караше да се чувства неспокойно с нейните свирепи погледи и жадни за кръв приказки. И колкото да я дразнеше Биргит, Нинив беше обещала да й помогне да си опази тайната.
— Мат… ме заплаши — каза тя набързо. Беше първото нещо, което й дойде наум, за да отклони Авиенда, и последното, което искаше да узнае някой друг. Бузите й пламнаха отново. Елейн дори се подсмихна, макар да благоволи да го прикрие с чашата си с чай. — Не така — добави Нинив, когато Авиенда започна да се въси и да опипва дръжката на ножа си. Айилката, изглежда, смяташе, че единствената подходяща реакция за всяко нещо е насилието. — Беше само… — Авиенда и Биргит я погледнаха и наостриха уши. — Той само каза, че… — И както тя спаси Биргит, така Елейн спаси нея.
— Наистина смятам, че достатъчно се занимавахме с господин Каутон — каза твърдо Елейн. — Той е тук само за да не бръмчи в косата на Егвийн, а аз като че ли се досещам какво трябва да направим по-нататък за тер-ангреала. — Устните й за момент се свиха. Никак не беше доволна, когато Вандийн и Аделиз започнаха да преливат към Мат, без поне да я попитат „може ли“, и още по-малко от това как той й се измъкна в хана. Но, разбира се, нищо не можеше да направи. Беше твърдяла, че само като му казва да прави това, което бездруго ще направи, ще го навикне да се държи прилично. Е, беше сбъркала. — Той е най-маловажната част от това пътуване — добави тя още по-твърдо.
— Да. — Нинив едва прикри облекчението си. — Да, това, което е важно, е купата.
— Предлагам първо да разузная — каза Биргит. — Ебу Дар ми се струва по-опасно място, отколкото го помня, а кварталът, който ми описвате, може да се окаже по-лош от… — дори не погледна към Авиенда — …от останалата част на града — довърши тя с въздишка.
— Щом ще се разузнава — намеси се нетърпеливо Авиенда, — държа да участвам. Аз имам кадин-сор.
— Една съгледвачка би трябвало да се слее — каза кротко Елейн. — Мисля, че трябва да си намерим ебударски рокли — за всички; така отначало можем да потърсим заедно и никоя няма да изпъква. Макар че на Нинив ще й е най-лесно — добави тя, подсмихвайки се към Биргит и Авиенда. Ебударките, които бяха срещали досега, до една бяха с черни коси и повечето бяха чернооки.
Авиенда се навъси още повече, а на Нинив направо й призля като си помисли за дълбоките деколтета, които се носеха тук. Много дълбоки, колкото и тесни да бяха. Биргит направо се ухили — тази жена срам нямаше.
В същия момент, без да чука, влезе някаква жена с късо подстригана черна коса и в ливреята на Дома Мицобар — нещо, което Нинив сметна за невъзпитано, каквото и да й говореше Елейн кое било редно и кое — не за слугите. Роклята й беше бяла, а полата — зашита над коляното на лявата й страна, така че да разкрива зелена фуста, с втален корсет, бродиран на лявата гръд със зелената Котва и Меча. А тясното деколте бе толкова дълбоко, че… Жената се поколеба за миг, после приклекна в реверанс и се обърна към всички:
— Кралица Тилин желае да види трите Айез Седай, стига да благоволят.
Нинив се спогледа слисано с Елейн и останалите.
— Тук има само две Айез Седай — отвърна след пауза Елейн. — Навярно имате предвид, че ще повикате и Мерилил?
— Пратиха ме в тези покои… Айез Седай. — Паузата беше достатъчна, за да се забележи — жената насмалко да обърне титлата на въпрос.
Елейн стана и приглади полите си; който не я познаваше, нямаше да заподозре, че това гладко лице може да крие гняв, но той се долавяше в леко стегнатите ъгълчета на очите и устата й.