Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— След като се споразумея с Фредерик Джейкъби — каза Ру, — ще трябва да обясня всичко това на партньорите си.
— Предлагам ти да се освободиш от тях, като изкупиш дяловете им — каза херцогът. — Или най-малкото да вземеш контролния пакет на компанията „Горчиво море“.
Джеймс се усмихна и Ру можа да види сянката на момчето крадец, което някога е бягало по улиците на Крондор, както и отражението на внуците му в неговото лице.
— Ти си обмислял и предвиждал това, нали?
— Може би — разсмя се Ру.
— По-добре сега, отколкото по-късно. Ако се нуждаеш от неголяма сума за тази цел, Короната може да ти отпуснете заем; сигурно ще си ги вземем обратно и то с много голяма лихва.
Ру каза, че ще държи херцога в течение, и тръгна. Когато напусна двореца, се замисли за това как животът отново го свързва с короната и че колкото и да се опитва, не може да се измъкне от съдбата, която го водеше от момента, когато двамата с Ерик бяха убили Стефан.
Не го очакваше нито кон, нито карета. Реши да отиде пеша до канцеларията, а по пътя да се опита да прецени какво би трябвало да каже на Фредерик Джейкъби и как да му съобщи, че синовете му са мъртви.
Ерик изпрати съгледвачи да проверят тунела пред тях. От десетина минути дочуваха слаби звуци, но произходът им беше неясен. Имаше странични проходи и разклонения към други галерии и звуците отекваха по странен и объркващ начин.
След няколко минути те се върнаха.
— Пълно е с влечуги — прошепна един от съгледвачите. Ерик даде сигнал на мъжа да го последва до мястото, където чакаха Калис и другите. Мъжът бързо начерта схема на разположението на галериите пред тях.
Това беше почти идеален полукръг с един дълъг корниз, започващ от входа и отиващ надясно, и един плосък ръб, завиващ наляво. Бойците с мечове трябваше да се спуснат от рампата надолу, а стрелците с лъкове трябваше да се разположат вляво на горния ръб, за да изсипят дъжд от стрели върху змиехората.
Калис даде заповеди и Ерик и дьо Лунвил ги предадоха на хората си. Ерик чу как Калис нарежда на Гневливия да остане с Миранда и да я охранява; после капитанът мина напред — настояваше лично да води атаката.
Всеки мъж знаеше точно какво трябва да прави, а в галерията щяха да се включат в битката всички заедно. Но Ерик бе научил от собствен опит, а и от книгите, които му даваше Уилям, че щом битката започне, предварителните планове обикновено отиват на вятъра.
Тези пантатийци бяха възрастни и почти два пъти по-едри от младите воини, с които се бяха сражавали по-рано през деня. Най-високите стигаха почти до брадичката на Ерик. Вярно, и най-добрите им воини не можеха да се сравняват с хората на Калис, но на тяхна страна бе численото превъзходство.
В галерията се бяха събрали двеста или повече змиехора. Ерик успя да забележи, че някои имат скорошни рани, но нямаше време да разсъждава с кого са се били. Предположи, че е третият играч, за когото бе споменал Калис.
Всеки в отряда знаеше, че само изненадата им дава предимство и че трябва бързо да го използуват и да избият колкото се може повече пантатийци. Чу се заповед и Ерик се втурна напред; в първите две минути на сражението един змиечовек умираше при всеки негов замах на меча.
После противниците почнаха да организират защитата си и да отблъскват нападателите. Но тъкмо когато приливите на атаката като че ли започнаха да отслабват, двайсетте стрелци, заели позиция на ръба над пещерата, обсипаха пантатийците с дъжд от метални остриета.
— Напред! — изрева Ерик, хвърли се върху един умиращ противник и чу, че другите повтарят заповедта. И онези змиехора, които се опитваха да се съпротивляват, скоро намериха смъртта си от стрела или от удар с меч.
После настъпи тишина.
Ерик се огледа и видя около себе си само изкривени в агония тела. Неколцина от загиналите бяха негови хора, но повечето бяха от зеленокожите. Отново разгледа района на сражението, след това преброи наум и се обърна към дьо Лунвил, който бе застанал недалеч от него и жадно поемаше дъх.
— Имаме седем загинали, старши сержант.
Дьо Лунвил кимна. Ерик нареди на останалите да вземат ранените и да ги вдигнат до скалния ръб, където бяха стрелците. После се присъедини към дьо Лунвил, Калис и Миранда, за да разгледат огромната пещера. В близките галерии и ходове, които едва се виждаха в полумрака, изпратиха съгледвачи.
Въздухът беше влажен и горещ. Дишаше се трудно. Една пукнатина в пода бълваше непрекъснато силни струи пара. Няколко от пантатийците бяха все още живи и хората на Калис бързо ги доубиха. Заповедта беше категорична: ако е пантатиец — убий го. Нямаше да бъдат жалени нито мъже, нито жени или деца. Ерик не се интересуваше много от тази заповед, но другите мъже я обсъждаха.