Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Промъкна се предпазливо напред. Какво пазеха?
„Андрол!”
Гласът на Певара в ума му едва не го накара да подскочи.
„Какво?”
„Разтревожен си. Какво стана?”
Той вдиша няколко пъти, за да се успокои.
„Открих нещо. Момент.”
Приближи се още - достатъчно, за да усети преливането в кръга. Не знаеше дали…
Тролоците се обърнаха към него, после някой им изрева да спрат. Мишраил.
- Това е Ненсен!
Сърцето на Андрол се разтупка.
Мъжът в черно, който наблюдаваше битката долу, се обърна. Таим. Държеше тънък диск в бяло и черно. Потърка го с палец, загледан към бойното поле, и се усмихна с презрение към по-слабите преливащи, които се сражаваха там.
- Е? - изръмжа той на Андрол, след като се извърна към него и пусна диска в кесията на кръста си.
- Видях Андрол - каза Андрол. Мислеше трескаво. Светлина, те очакваха да се приближи към тях. Направи го и се озова в самата паст на звяра. Ако можеше да се доближи достатъчно… - Проследих го за малко. - Ненсен винаги говореше с груб стържещ глас и Андрол се постара да го уподоби. Певара можеше да е преправила гласа, но не го знаеше много добре.
- Не ме _интересува_ онзи! Глупак. Какво прави Демандред?
- Видя ме - отвърна Андрол. - Не му хареса, че бях там. Върна ме при теб и каза, че ако види някого от нас не на позицията му, ще ни убие.
„Андрол…” - изпрати Певара разтревожено. Не можеше да й отвърне. Трябваше да вложи цялото си внимание, за да не се разтрепери, докато се приближаваше към Таим.
Таим потърка с два пръста челото си и затвори очи.
- Мислех, че можеш да направиш нещо толкова просто. - Сложният сплит от Дух и Въздух, сътворен от Таим, изсвистя към Андрол като нападаща пепелянка.
Болката плъзна по тялото му, започна от стъпалата и стегна краката и ръцете му. Андрол изкрещя и се свлече на земята.
- Харесва ли ти? - попита Таим. Научих го от Моридин. Мисля, че се опитва да ме обърне срещу Демандред.
Андрол изкрещя отново, този път със собствения си глас. Това го ужаси, но другите сякаш не го забелязаха. Таим най-сетне освободи сплита и болката заглъхна. Андрол се беше свил на кълбо в мръсната пръст. Ръцете и краката му потръпваха от спомена за ужасната болка.
- Ставай - изръмжа Таим.
Андрол понечи да се надигне.
„Идвам”, изпрати Певара.
„Стой назад”, отвърна й той. Светлина, чувстваше се безсилен. Изправи се и залитна към Таим, краката отказваха да го държат.
- Глупак - изръмжа Таим и го избута назад. Мишраил го прихвана. - Стой мирно.
Подхвана нов сплит. Андрол се опита да го проследи, но беше твърде изнервен, за да улови тънкостите. Сплитът надвисна над него и го загърна.
- Какво правиш? - попита той. Трепетът в гласа му бе съвсем искрен. Онази _болка_.
- Каза, че си видял Андрол. Поставям ти Маска на огледалата и извъртам сплита навътре, за да приличаш на него. Искам да се престориш на тоя глупак, да намериш Логаин и да го _убиеш_. С нож или сплит, все ми е едно.
- Ти… правиш ме да приличам на Андрол? - попита Андрол.
- Андрол е един от любимците на Логаин - каза Таим. - Не би трябвало да те подозира. Това, което искам от теб, е изключително _лесно_, Ненсен. Смяташ ли, че поне веднъж би могъл да не оплескаш нещата напълно?
- Да, М’хаил.
- Добре. Защото ако се провалиш, ще те убия. - Сплитът полепна по Андрол и после изчезна.
Мишраил го пусна, отдръпна се и го огледа.
- Мисля, че Андрол е по-грозен, М’хаил.
Таим изсумтя и махна на Андрол.
- Добре си е. Хайде, махай се от очите ми. Върни се с главата на Логаин или не се връщай изобщо.
Андрол се изниза от кръга и забърза задъхан. Усещаше очите им в гърба си. Щом се отдалечи достатъчно, се шмугна зад някакъв полуизгорял храст и едва не се блъсна в скрилите се зад него Певара, Имарин и Джонет.
- Андрол! - прошепна Имарин. - Маската ти! Какво _стана_? Таим ли беше?
Андрол се смъкна на земята и се помъчи да укроти сърцето си. После вдигна кесията, която беше дръпнал от колана на Таим, докато залиташе.
- Той беше. Няма да повярвате, но…
Арганда разгъна листа и измъкна от джоба си списъка с шифри. Тролоците продължаваха да ги засипват със стрели. Дотук ги беше избегнал. Както и кралица Алиандре, която все още яздеше с него. Тя поне беше склонила да остане малко по-назад с резервите му, където имаше повече прикритие.
- Ужасен почерк - изръмжа той, докато прехвърляше малкия списък с шифри на светлината на факлата. Заповедите обаче бяха автентични. Освен ако някой не беше разбил шифъра.
- Е? - попита Търни.
- Каутон е жив - отвърна Арганда.
- Къде е?