Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Не знам. - Арганда сгъна листа и прибра шифрите. - Вестоносецът каза, че Каутон отворил портал пред него, хвърлил писмото в лицето му и му казал да ме намери.
Обърна се на изток и присви очи в тъмното. Видя идващите към него мъже от Две реки, точно според заповедите.
- Хей, Трам ал-Тор! - извика Арганда и вдигна ръка. Не беше виждал командира си, откакто се бяха разделили след битката при руините преди няколко часа.
Бойците от Две реки изглеждаха изтощени, както се чувстваше и самият Арганда. Бяха преживели дълъг ден, а боят съвсем не беше приключил. „Жалко, че Гален не е тук - помисли той, докато оглеждаше тролоците при реката. - Да можех да поспоря с някого.”
Откъм реката кънтяха викове и трясъци. Каретата пики на андорците едва удържаха тролокските вълни. Тази битка засега се беше изпънала по дължината на Мора, почти до хълма Дашар. Хората му бяха предотвратили заобикалянето им по фланга.
- Какво ново, Арганда? - попита Трам.
- Каутон е жив. Което си е направо чудо, след като някой е гръмнал командния му пост, подпалил е палатката му, избил е куп дамане и насмалко да убие жена му. Каутон се е измъкнал някак.
- Ха! - възкликна Абел Каутон. - Добро ми е момчето!
- Съобщи ми, че идвате - каза Арганда. - Каза, че имате стрели. Вярно ли е?
Трам кимна.
- Последните заповеди ни пратиха през портал до Майен за Цяр и попълване на запасите. Не знам как Мат е разбрал, че ще дойдат стрели, но товарът от жените на Две реки пристигна точно докато се готвехме да се върнем тук. Имаме и лъкове, ако ти трябват.
- Ще ми трябват. Каутон иска всичките ни войски да се върнат нагоре по реката до руините, да прехвърлим коритото и да настъпим към Височините от североизточната страна.
- Не ми е ясно защо го иска, но дано да знае какво прави - каза Трам.
Войските им тръгнаха нагоре в нощта, като оставиха зад себе си сражаващите се андорци, кайриенци и айилци. „Създателят дано ви защити, приятели”, помисли Арганда.
Прехвърлиха сухото речно корито и продължиха нагоре по североизточните склонове. На върха в този край на платото беше тихо, но блясъкът на горящите факли се виждаше ясно.
- Трудно ще е, ако онези горе са шараи - промълви Трам, загледан нагоре по тъмния склон.
- Каутон каза, че ще имаме помощ - отвърна Арганда.
- Каква помощ?
- Не знам. Той не…
Наблизо отекна тътен и Арганда потръпна. Повечето преливащи трябваше уж да се сражават на другата страна на Височините, но това не означаваше, че няма преливащи и тук. _Мразеше_ това усещане - че някой преливащ може да го наблюдава и да размишлява дали да го убие с огън, с мълния или земя.
Преливащи. Светът определено щеше да е по-добър без тях. Но тътенът не се оказа гръм. Група препускащи в галоп конници с факли се появи от тъмното, прехвърлиха коритото и спряха при Арганда и хората му. Вееха Златния жерав и знамена на Пограничници.
- Проклет тролок да стана! - извика изумено Арганда. - Вие, Пограничниците, сте решили да се биете с нас?!
Лан Мандрагоран отдаде чест и сребристият меч блесна на светлината на факлите. Погледна нагоре по склона.
- Да. Ще се бием тук.
Арганда кимна.
- Добре - каза Лан. - Току-що получих сведения от съгледвачите за голяма войска шараи, придвижваща се на североизток по Височините. Ясно е, че искат да заобиколят зад хората ни, които се бият с тролоците при реката. След което ще сме обкръжени. Явно работата ни тук е да предотвратим това.
Обърна се към Трам.
- Готови ли сте да смекчите жилото им за нас, стрелецо?
- Мисля, че можем да се справим - отвърна Трам.
Лан кимна и вдигна меча си. Един мъж от Малкиер до него развя високо Златния жерав. А след това препуснаха право нагоре по склона. Срещу тях прииждаше огромна войска, развърната в широки редици, и небето се огря от хилядите факли, които носеха.
Трам ал-Тор изрева на бойците си да се строят и да стрелят.
Залпове стрели полетяха към шараите, вълна от смърт. Стрелите летяха с бързината на връхлитащи соколи.
- Задръж! - изрева Трам на мъжете си и те спряха огъня тъкмо когато конницата на Лан се вряза в разбъркания строй на шараите.
„Къде _все пак_ е натрупал Трам бойния си опит?” Арганда си спомни няколкото пъти, когато бе видял Трам да се бие. Познавал беше пълководци ветерани с много по-малък усет за бойното поле от този овчар.
Пограничниците се изтеглиха назад, та хората на Трам да хвърлят още стрели.
Трам махна на Арганда и той извика на пехотинците си:
- Хайде! Всички отряди - напред!
Редуващата се атака на стрелци и тежка конница беше мощна, но предимството й бе ограничено, след като врагът се престрои в защита. Скоро шараите щяха да вдигнат плътна стена от щитове и копия, за да отбиват конниците, или стрелците им щяха да ги пронизват един по един. Точно тук в бой влизаше пехотата.