Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тя прекрачи и се върна на полето на смъртта, понесла със себе си яростта на Амирлин.
Демандред беше майстор с меча. Галад го беше предполагал, но предпочиташе сам да провери предположенията си.
Двамата се дуелираха в кръга от гледащи шараи. Бронята на Галад беше по-лека, само ризница под табарда, и стъпката му бе по-бърза. Сплетените дискове на Демандред бяха по-тежки от простата ризница, но добри срещу меч.
- По-добър си от брат си - каза Демандред. - Той умря лесно.
Опитваше се да го разгневи. Не успя. Хладнокръвно, предпазливо Галад атакува с Придворният потупва ветрилото си. Демандред отвърна с нещо много подобно на Соколът връхлита и отби атаката. Отстъпи назад и тръгна по края на кръга, с меча изнесен настрани. Отначало беше приказвал много. Сега само хвърляше по някоя подигравка от време на време.
Кръжаха един срещу друг, огрени от факлите в ръцете на шараите. Едно завъртане. Две.
- Хайде - подкани го Демандред. - Чакам.
Галад замълча. Всеки миг, който спечелеше, беше миг, в който Демандред нямаше да хвърли унищожителен огън по Елейн и войските й. Отстъпникът, изглежда, го осъзна, защото нападна. Три удара: долу, странично, косо. Галад отби и трите с мълниеносна бързина.
Движение отстрани. Камък, който Демандред беше хвърлил по него с преливане. Галад го избегна на косъм и вдигна меча срещу последвалите удари. Свирепите посичания отгоре - Глиганът връхлита по склона - изтрещяха в меча му. Той издържа и това, но не можа да спре последвалото извиване на меча, което поряза ръката му под лакътя.
Демандред отстъпи назад и кръвта на Галад закапа от лезвието на меча му. Закръжиха отново, без да откъсват очи един от друг. Галад усети топлината в ръкавицата си - кръвта течеше по ръката му. Загубата на кръв можеше да забави човек, да го отслаби.
Галад вдиша и издиша. Изостави всякаква мисъл, всякаква тревога. При следващия замах на Демандред предвиди удара, отстъпи встрани, замахна надолу с две ръце и острието захапа дълбоко в кожената броня зад наколенника на Демандред. Мечът се хлъзна по бронята, но се впи в плътта отдолу.
Лицето на Отстъпника се изкриви в гримаса.
- Ти ми пусна кръв. Отдавна никой не го беше правил.
Земята под Галад започна да се надига и разтваря. Той скочи отчаяно напред, колкото може по-близо до Демандред… принуди го да спре преливането, за да не рухне. Отстъпникът изпъшка и замахна, но Галад беше в гарда му.
Беше твърде близо за пълен замах, така че вдигна меча си и натресе ефеса в лицето на Демандред. Той улови ръката му, но Галад сграбчи с другата шлема му и дръпна здраво, за да го смъкне над очите на Отстъпника. Изпъшка. Двамата се вкопчиха един в друг, без да могат да помръднат.
След това, с болезнен звук, който Галад чу много отчетливо, мускулът на посечената му ръка се скъса и изтръпналите му пръсти изпуснаха меча, а Демандред го отхвърли назад и замахна…
Галад рухна на колене. Дясната му ръка - отсечена при лакътя - тупна на земята пред него.
Демандред отстъпи назад задъхан. Беше се притеснил. Добре. Галад притисна до себе си кървящия чукан и плю в краката на Отстъпника.
А той изръмжа и замахна отново.
Всичко почерня.
Андрол сякаш бе забравил какво е да вдиша човек свеж въздух. Земята около него тлееше и се тресеше, пушек кипеше на валма във вятъра, понесъл със себе си вонята на горящи тела.
Бяха се придвижили по върха на Височините към западната страна. Много от войските на шараите тук се биеха срещу армията на Бялата кула.
Групи преливащи привличаха Огън от едната или от другата страна, тъй че Андрол прекоси сам ужасния терен. Газеше през димящата земя ниско наведен като самотен ранен войник, опитващ се да се измъкне на безопасно място. Все още носеше лицето на Ненсен, но както бе с наведена глава и изгърбен, това не значеше почти нищо.
Жегна го тревога от връзката с Певара, която се придвижваше наблизо сама.
„Какво има? Добре ли си?”
След миг напрежение мислите й стигнаха до него. „Всичко е наред. Уплаших няколко шараи. Убедих ги, че съм на тяхна страна, преди да ме нападнат.”
„Цяло чудо е, че изобщо някой може да различи приятел от враг тук”, отвърна й Андрол. Дано Имарин и Джонет да не бяха пострадали. Двамата бяха тръгнали заедно, но ако…
Замръзна. Точно напред през валмата дим видя тролоци, които пазеха нещо. Стояха на скална издатина, която стърчеше от склона като седалка на стол.