Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Беше неудобно близо до истината.
— Поставете го при останалите — нареди Ешонаи и посочи множеството на несъгласните. — Какво стана с останалите от Петимата?
— Съгласиха се — отговори Мелу. — Някои се колебаеха, но се съгласиха.
— Отидете и задръжте Зулн. Отведете я при несъгласните. Не вярвам тя да направи необходимото.
Войниците не оспорваха отвеждането на Абронаи. На голямото плато-тренировъчна площадка имаше може би хиляда несъгласни. Приемливо малък брой.
— Ешонаи…
Песента се носеше в Ритъма на Притеснението. Тя се обърна при приближаването на Туде.
— Не ми харесва това, което вършим тук.
Проклятие. Беше се притеснявала, че ще бъде мъчен. Тя го хвана за ръката и го отведе настрана. Новите ритми се носеха из главата ѝ, докато обутите в Броня крака поскърцваха по камъните. Щом като се отдалечиха достатъчно от Венли и от останалите, за да бъдат малко насаме, тя обърна Туде, за да го гледа в очите.
— Хайде — започна тя в Ритъма на Раздразнението; заради него избра един от старите, познати ритми.
— Ешонаи — спокойно отбеляза той. — Това не е добро. Ти знаеш, че не е добро. Съгласих се на промяната — всички войници го направиха — но това не е добро.
— Да не би да не смяташ, че тактиката ни трябваше да бъде сменена? — попита го Ешонаи в Ритъма на Решителността. — Ние загивахме бавно, Туде.
— Нуждаехме се от нова тактика — съгласи се той. — Но това… Нещо с теб не е наред, Ешонаи.
— Не, просто ми трябваше оправдание за такова крайно действие. Туде, в продължение на месеци обмислях нещо такова.
— Преврат?
— Не преврат. Промяна на насоката. Не променим ли методите си, загубени сме! Единствената ми надежда беше в проучванията на Венли. И единственото нещо, което тя откри, беше тази форма. Е, трябваше да я изпробвам в последен опит да спася народа ни. Петимата се помъчиха да ме спрат. Чувала съм теб самия да се оплакваш от това колко много говорят, вместо да действат.
Той поде Ритъма на Разсъждението. Тя обаче го познаваше твърде добре и усещаше кога се заставя да следва даден Ритъм. Ударите бяха твърде очевидни и твърде мощни.
Почти го убедих, каза си тя. Червените очи са. Вселила съм в него и в някои други от моето подразделение твърде много страх от нашите богове.
Лошо — вероятно трябваше да се погрижи той и другите ѝ стари приятели да бъдат екзекутирани.
— Виждам, че не си убеден — каза Ешонаи.
— Просто… не знам, Ешонаи. Вижда ми се лошо.
— По-нататък ще те убедя — продължи тя. — Точно сега нямам време.
— А какво ще сториш с тях? — попита Туде и кимна към несъгласните. — Ужасно много прилича на излавяне на несъгласните с теб. Ешонаи… ти знаеше ли, че собствената ти майка е сред тях?
Тя се сепна, погледна и видя как двама буреносни водят старата ѝ майка при останалите. Дори не бяха дошли при нея да я питат. Значеше ли това, че са прекалено послушни и следват безогледно заповедите ѝ, или са се притеснявали, че ще омекне, понеже майка ѝ отказва да се преобразува?
Чуваше как майка ѝ пее. Пееше една от старите песни, докато я водеха.
— Можеш да надзираваш всичките — обърна се Ешонаи към Туде. — С войници, на които имаш доверие. Поставям своето подразделение да отговаря за всички тях. Ти си начело. Така нищо няма да им се случи без твоето съгласие.
Той се поколеба, после кимна и този път наистина поде Ритъма на Разсъждението. Ешонаи го освободи. Туде изтича при Била и още неколцина от старата ѝ част.
Горкият доверчив Туде, мина през ума ѝ, когато той пое охраната на несъгласните. Благодаря ти, задето тъй хубаво се напъха в капана.
— Изпипа го — отбеляза Венли, когато Ешонаи се върна при нея. — Можеш ли да държиш във властта си града достатъчно дълго за преобразяването?
— Лесна работа — отвърна Ешонаи и кимна на войниците, които дойдоха да ѝ докладват. — Просто гледай наистина да намериш нужните духчета в нужните количества.
— Ще го направя — отвърна Венли в Ритъма на Задоволството.
Ешонаи прие докладите. Всички съгласили се бяха събрани в средата на града. Време беше да им говори и да им поднесе подготвените от нея лъжи — че Петимата ще бъдат върнати на власт веднага след победата над човеците, че няма причина за притеснение; че всичко е съвсем наред.
Ешонаи влезе в града — вече нейно владение — охранявана от войници в новата форма. За по-голяма зрелищност призова Меча си — последния притежаван от народа ѝ — и го положи на рамо.