Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тъй като тя от дълго време вече не излизаше от стаята си, бе се създал навик, ако някой иска да й говори насаме, да я закара до бюрото й; там тя обикновено седеше с гърба на стола си към останалата част на стаята, а лицето, което говореше с нея, седеше в един ъгъл на стол, който си стоеше винаги там за тази цел. Така че за гостите на мисис Кленъм беше нещо обикновено някой да поиска делови разговор с нея, а когато тя се съгласи, да откара креслото й до описаното място; странно беше обаче, че майката и синът не бяха си говорили от дълго време без намесата на трето лице.
Ето защо, когато Артър сега се извини по този начин и откара майка си, а сам седна на стола срещу нея, мисис Финчинг само започна да говори по-високо и по-бързо, да покаже деликатно, че не подслушва, а мистър Казби да глади дългите си бели къдрици със сънливо спокойствие.
— Мамо, днес чух нещо, което съм убеден, че не знаеш, но което мисля, че трябва да знаеш, за миналото на този човек, когото онзи път видях тук.
— Не зная нищо за миналото на човека, когото ти видя тук, Артър.
Тя говореше високо. Той беше снишил глас, но тя отхвърли този опит за поверителен разговор, както бе отхвърлила всички други, и заговори с обичайния си тон и с обикновената строгост в гласа.
— Научих го не по косвен път, а направо.
Тя го попита точно както преди дали е дошъл, за да й го каже.
— Помислих си, че е правилно да го знаеш.
— А какво е то?
— Лежал е в затвора във Франция.
Тя отговори спокойно:
— Струва ми се много вероятно.
— Но в затвор за криминални престъпници, мамо. Обвинен в убийство.
Тя трепна при тази дума и на лицето й се изписа естествен ужас. И все пак запита високо:
— Кой ти каза това?
— Един човек, който е лежал с него в затвора.
— Но предполагам, че ти не си знаел миналото на този човек, преди той да ти каже това?
— Не.
— А човека познаваш ли?
— Да.
— Същите отношения, каквито аз и Флинтуинч имахме с другия човек! И все пак приликата не ще е съвсем точна, ако твоят осведомител не ти се е представил с писмо от твой клиент, у когото е депозирал пари. Така ли беше и с тебе?
Артър трябваше да признае, че неговият осведомител не му беше представил никакви подобни акредитиви и изобщо никакви препоръки. Внимателното изражение на навъсената мисис Кленъм постепенно придоби тържествуваща строгост и тя рече:
— Тогава внимавай, когато съдиш другите. Казвам ти, Артър, за твое добро, внимавай, когато съдиш!
Тя изрече тези думи с особено ударение, което се почувствува и в погледа й. Тя продължи да го гледа и ако при идването си той таеше някаква слаба надежда да я смекчи, с този поглед тя я пропъди от сърцето му.
— Мамо, нима не мога да сторя нещо да ти помогна?
— Нищо!
— Нищо ли няма да ми довериш или поръчаш, или обясниш? Няма ли да се посъветваш с мене? Няма ли да ме приближиш до себе си?
— Как можеш да ме питаш? Ти се откъсна от работите ми. Това не беше мое дело, а твое. Как можеш постоянно да ми задаваш този въпрос? Ти знаеш, че ме остави на Флинтуипч и той зае твоето място.
Като погледна към Джеримая, Кленъм позна дори по гетите му, че цялото му внимание е насочено към тях, макар че той стоеше облегнат на стената и си чешеше бузата, уж заслушан във Флора, която бъбреше като луда на цял хаос от теми, в които с един дъх се преплитаха скумрии с лелята на мистър Ф. и майски бръмбари с винарската търговия.
— Лежал във французки затвор, обвинен в убийство — повтори думите на сина си мисис Кленъм. — Това ли е всичкото, което си научил за него от неговия събрат затворник?
— По същество това е всичкото.
— А този събрат негов съучастник и също убиец ли е? Но, разбира се, той говори за себе си по-добре, отколкото за приятеля си, излишно е да се пита. Това ще даде нов материал за приказки на тукашните хора. Казби, Артър, ми казва…
— Чакай, мамо! Спри, спри!
Той я прекъсна бързо, защото и през ум не му бе минало, че тя може да заяви открито какво й е казал.