Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Каркър — заговори мистър Домби със смръщени вежди, след като поразмисли за миг, — мисис Домби до такава степен забравя сега за себе си и за мен и ме поставя в положение, толкова несъответствуващо на репутацията ми, че трябва незабавно да сложа край на тези неща.
— Освободете ме в такъв случай — каза Едит с равен глас, с безизразно лице и вид, каквито бе имала досега — от веригата, с която съм прикована. Пуснете ме да си вървя.
— Мадам! — възкликна мистър Домби.
— Развържете ме. Пуснете ме на свобода.
— Мадам! — повторно възкликна той. — Мисис Домби!
— Кажете му — Едит извърна гордото си лице към Каркър, — че желая да се разделя с него. Че така ще бъде по-добре. Съветвам го да го направи. Кажете му, че ще приема всякакви негови условия… богатството му нищо не представлява за мен… но е нужно това да стане колкото е възможно по-скоро.
— Боже мой, мисис Домби! — с безкрайно удивление възкликна съпругът й. — Нима смятате, че е възможно да чуя някога подобно предложение? Знаете ли кой съм аз, мадам? Знаете ли какво стои зад мен? Чували ли сте някога за фирмата „Домби и Син“? Хората да приказват, че мистър Домби… мистър Домби… се е разделил с жена си! Простолюдието да говори за мистър Домби и семейните му истории! Сериозно ли смятате, мисис Домби, че аз ще разреша името ми да се споменава по такъв повод? Ах, мадам! Засрамете се! Що за глупости! — Мистър Домби направо се изсмя.
Но не така високо като нея. По-добре да беше умряла, вместо в отговор да се изсмее така, вторачила в него очи. По-добре и той да беше умрял, вместо да седи така величествено там и да я слуша.
— Не, мисис Домби! — заговори той. — Не, мадам. Не може да става и дума за раздяла между нас и затова най-настойчиво ви съветвам да събудите отново чувството си за дълг. Каркър, ето какво исках да ви кажа…
Мистър Каркър, който през цялото време бе седял и слушал, сега вдигна очи — те бяха озарени от необичаен, силен блясък.
— … ето какво исках да ви кажа — продължи мистър Домби. — Сега, когато нещата взеха такъв обрат, аз ви моля да уведомите мисис Домби, че моят принцип в живота е да не разрешавам на никого да ми се противопоставя… на никого, Каркър… нито пък да търпя някой, дължащ ми подчинение, да изтъква, че друг човек има по-голямо право да получава подчинение от самия мен. Намесването на дъщеря ми и начинът, по който е била използувана тя, за да ми се окаже противодействие, са чудовищни. Дали дъщеря ми действително е влязла в съюз с мисис Домби, или не, не ми е известно и не ме интересува. Но след думите, които мисис Домби изрече днес в присъствието на дъщеря ми, моля ви да съобщите на мисис Домби, че ако тя продължава и занапред да превръща дома ми в място за конфликти, аз, в съответствие с признанието на самата мисис Домби, ще считам дъщеря си до известна степен отговорна и тя ще си навлече моя гняв. Мисис Домби попита „дали това не стигало“, което тя била извършила. Моля ви, отговорете й: „Не, не стига!“
— Един момент! — намеси се мистър Каркър. — Разрешете ми! Въпреки че моето положение е по начало мъчително, а в случая е още по-мъчително, тъй като, както изглежда, сме на различно мнение — при тези думи той се обърна към мистър Домби, — налага се да ви попитам дали не е по-добре още веднъж да обмислите въпроса за раздялата. Аз разбирам до каква степен то не съответствува на високото ви обществено положение и каква е вашата решимост, когато давате на мисис Домби да разбере — той насочи бляскавите си очи към нея, когато произнасяше всяка дума отчетливо като удари на камбана, — че единствено смъртта може да ви раздели. Нищо друго. Но като си помислите, че мисис Домби, живеейки в този дом и превръщайки го, както се изразихте вие, в място за конфликти, не само ще участвува в тези конфликти, но ежедневно ще предизвиква вашето раздразнение към мис Домби (позната ми е вашата непреклонност), няма ли да я избавите от постоянен душевен смут и постоянното, почти непоносимо чувство, че е виновна за страданията на друг човек? Аз не бих могъл да твърдя това, но не ви ли се струва, че трябва да принесете в жертва мисис Домби, за да съхраните вашето високо, недосегаемо място в обществото?
Докато тя гледаше мъжа си, бляскавите очи на мистър Каркър отново се отправиха към нея, като този път върху лицето му имаше странна и зловеща усмивка.
— Каркър — високомерно намръщен, мистър Домби заговори с глас, недопускащ възражение, — вие не разбирате положението си, като ми давате съвет по такъв един въпрос, а характерът на съвета ви показва, че вие не разбирате и мен (което ме удивлява). Нямам какво повече да кажа.