Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Утре няма да вечерям у дома — отвърна тя.
— Не много гости — невъзмутимо продължи мистър Домби, като си даде вид, че не я е чул, — около дванадесет-четиринадесет човека. Сестра ми, майор Багсток и някои други, които вие бегло познавате.
— Утре няма да вечерям у дома — повтори тя.
— Колкото и съмнително основание да имам, мисис Домби, точно сега да си спомня за събитието с голямо удоволствие — все така високомерно говореше мистър Домби, сякаш тя изобщо не бе продумала, — необходимо е да се съблюдава благоприличието пред хората. Ако не изпитвате никакво уважение към себе си…
— Не изпитвам никакво — рече тя.
— Мадам — извика мистър Домби и удари с юмрук по масата, — изслушайте ме, ако обичате. Казах, ако не изпитвате никакво уважение към себе си…
— А АЗ казах, че не изпитвам никакво — отговори тя.
Той я погледна, но лицето, което тя извърна към него, не би се променило, дори самата смърт да се бе взряла в нея.
— Каркър — с по-спокоен тон се обърна мистър Домби към джентълмена, — тъй като вие и преди това сте служили като посредник между мен и мисис Домби, а аз възнамерявам да спазя благоприличието, що се отнася лично до мен, ще ви помоля да бъдете така добър да уведомите мисис Домби, че ако тя не изпитва никакво уважение към себе си, то аз изпитвам уважение към себе си и затова потвърждавам разпорежданията си за утре.
— Предайте на вашия висшестоящ господар, сър — рече Едит, — че аз ще разговарям с него по този въпрос в най-скоро време, и то насаме.
— Мистър Каркър, мадам — отговори съпругът й, — е освободен от необходимостта да ми предава каквото и да е от ваша страна и той знае причината, поради която аз съм задължен да ви лиша от това право.
Мистър Домби видя, че тя извърна очи, докато той говореше, и проследи погледа й.
— Дъщеря ви е тук, сър — каза Едит.
— Дъщеря ми ще остане тук — отговори мистър Домби.
Привдигналата се Флорънс отново седна, цялата разтреперана и закрила лице с ръцете си.
— Дъщеря ми, мадам… — започна мистър Домби.
Едит го прекъсна и гласът, макар неповишен, бе толкова ясен, изразителен и отчетлив, че би могъл да се чуе дори и във вихрушка.
— Повтарям ви, че ще разговарям с вас насаме — рече тя. — Ако не сте полудели, вслушайте се в думите ми.
— Аз имам право да разговарям с вас, мадам — отвърна съпругът й, — когато и където намеря за добре. Желая да ви говоря именно сега, и то тук.
Тя се надигна, сякаш се канеше да излезе от стаята, но отново седна и като го погледна с пълно външно спокойствие, рече със същия тон:
— Говорете!
— Първо трябва да ви кажа, мадам, че имате заплашителен вид — рече мистър Домби, — който не ви подхожда.
Тя се изсмя. От движението брилянтите в косата й се разтресоха и затрептяха. Разправят, че някои скъпоценни камъни побледнявали, когато собственикът им бил изложен на опасност. Ако нейните камъни бяха такива, заключените в тях лъчи светлина биха мигновено помръкнали и брилянтите биха избледнели и придобили цвят на олово.
Каркър слушаше, свел очи.
— Що се отнася до дъщеря ми, мадам — върна се на думата си мистър Домби, — нейният дълг по отношение на мен изисква да знае какво поведение трябва да избягва. В момента вие й давате много показателен пример за такъв вид поведение и се надявам, че тя ще може да извлече полза от него.
— Няма да ви прекъсвам сега — отвърна съпругата му с равен тон и безизразна физиономия. — Няма да стана, няма да си отида и да ви лиша от възможността да кажете всичко, дори и пожар да избухне в стаята.
Мистър Домби кимна с глава, сякаш саркастично й благодареше за вниманието, и продължи. Не с предишното самообладание обаче, тъй като безпокойството на Едит по отношение на Флорънс, а също и нейното безразличие към него самия и порицанието му го глождеха и измъчваха като незаздравяла рана.
— Мисис Домби — започна той, — за усъвършенствуването на дъщеря ми навярно е нужно тя да научи колко нежелателно е упорството и колко необходимо е то да бъде изкоренено, особено когато някой упорствува — проявявайки неблагодарност, ще добавя аз, — някой упорствува, след като е удовлетворил амбициите си и користолюбивите си намерения. Смятам, че както амбициите, така и користолюбивите намерения са изиграли своята роля и са ви накарали да заемете настоящето място на тази маса.
— Не! Няма да стана, няма да си отида и да ви лиша от възможността да кажете всичко, дори и пожар да избухне в стаята — каза тя също като преди.