Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Напълно естествено е, мисис Домби — продължи той, — да се чувствувате неудобно, когато тези неприятни истини се изричат в присъствието на свидетели. Признавам си обаче, че не съм в състояние да разбера защо — тук той не можа да прикрие истинските си чувства и погледна мрачно към Флорънс, — защо някой друг би могъл да им придава по-голяма сила и острота от самия мен, когото те толкова лично засягат. Навярно е напълно естествено да не желаете да чуете в присъствието на други хора, че у вас е заложено непокорство, което вие не искате да смирите, но което вие трябва да смирите, мисис Домби. Това непокорство, със съжаление трябва да призная, аз неведнъж наблюдавах с недоумение и недоволство още преди нашата сватба, когато то се проявяваше в отношението към починалата ви майка. Но вие имате на разположение лек в собствените си ръце. Когато започнах разговора, мисис Домби, аз ни най-малко не бях забравил, че тук присъствува и дъщеря ми. Моля ви и ВИЕ да не забравяте, че утре ще присъствуват няколко души и че съблюдавайки правилата на благоприличието, вие ще посрещнете гостите както подобава.
— Значи, на вас не ви стига това — заговори Едит, — че вие знаете какво точно се случи между нас двамата. Не ви стига това, че можете да погледнете насам — тя посочи към Каркър, който все така слушаше, свел очи — и да си спомните за оскърбленията, които ми нанесохте. Не ви стига и това, че можете да погледнете натам — тя посочи към Флорънс и ръката й за пръв и последен път леко потрепери — и да си помислите какво сте извършили, да си помислите за изтънченото мъчение, ежедневно, ежечасно, постоянно, на което ме подложихте с деянията си. Не ви стига това, че този ден в годината е паметното начало на моята борба (напълно заслужена, но непонятна за човек като вас), борба, в която исках да умра. Към всичко това вие прибавяте и последната, върховна подлост да направите НЕЯ свидетелка на моето падение, когато вие добре знаете, че ме принудихте да пожертвувам заради нейното спокойствие единственото топло чувство и привързаност в живота ми. Вие добре знаете, че само заради нея из и сега бих могла — но не мога, душата ми напълно е отвратена от вас — да се подчиня изцяло на волята ви и да бъда най-покорният ви роб!
Не бе това начинът, по който трябваше да се служи на величието на мистър Домби. Думите й пробудиха старото чувство у него и му придадоха небивала сила и свирепост. В този суров момент от живота му отритнатата дъщеря отново се изправяше, изпречена дори от тази непокорна жена, дъщеря му, силна там, където той бе безсилен, представлявайки всичко на света там, където той не представляваше нищо.
Той се обърна към Флорънс, сякаш тя бе казала всичко това, и й заповяда да излезе. Закрила лице, Флорънс се подчини и излезе разтреперана и разплакана.
— Разбирам, мадам — гневно и тържествуващо заяви мистър Домби, — духа на противоречието, който е тласнал нежните ви чувства в тази посока, но те бяха преградени, мисис Домби, преградени и върнати назад!
— Още по-зле за вас! — отговори тя, като все така не променяше гласа и израза си. — Да! — добави тя, когато той остро се обърна към нея. — Това, което е лошо за мен, е двадесет милиона пъти по-лошо за вас! Обърнете внимание на това, ако не желаете да обърнете внимание на нищо друго!
Брилянтната диадема в тъмната й коса проблесна и заискри като звезден мост. Скъпоценните камъни не можеха да отправят предупреждение, защото в такъв случай биха помръкнали и потъмнели като опетнена чест. Каркър продължаваше да седи и слуша, свел очи.
— Мисис Домби — заговори мистър Домби, като възвърна, доколкото можа, високомерното си спокойствие, — с подобно поведение няма да ме умилостивите, нито пък ще ме накарате да се откажа от намеренията си.
— От това поведението ми не става по-малко искрено, макар и съвсем слабо да изразява всичко, което чувствувам — отвърна тя. — Но ако смятах, че то може да ви умилостиви, аз щях да го потисна, ако изобщо е по силите на човек да го потисне. Няма да направя това, което ме молите.
— Аз не съм свикнал да моля, мисис Домби — заяви той. — Аз заповядвам.
— Утре, както и на следващите годишнини, аз не желая да играя никаква роля във вашия дом. Не желая да бъда излагана пред никого на показ като непокорна робиня, която вие сте купили в този ден. Ако помня деня на сватбата си, помня го единствено като ден на позора. Самоуважение! Благоприличие пред хората! Какво значат тези неща за мен! Вие направихте всичко възможно, за да загубят те значението си за мен — и те вече не представляват нищо!