Съдбовният кораб [bg]

— Не изглежда добре — реши Клеф.

— Не — мрачно се съгласи Брашън, после се усмихна. — Но и още не сме мъртви.

Непозната жена слизаше от ръцете на Парагон върху парапета. Дори не погледна към Брашън, а тихо се настани до падналия пират. Неизразима скръб замъгляваше черните ѝ очи. Тя вдигна ръката на Кенит и я задържа до бузата си. Майка се протегна над Кенит, за да положи набръчкана ръка върху рамото ѝ. Погледите на жените се срещнаха над тялото му. За момент чернокосата жена изучаваше лицето на Майка. После заговори тихо:

— Аз го обичах. Вярвам, че и той ме обичаше. Нося детето му.

Жената приглади назад къдриците на Кенит от застиналото му лице. Почувствал се като натрапник, Брашън отмести поглед към отстъпващата Вивачия. Уинтроу и Алтея стояха заедно на бака и обсъждаха нещо. Сърцето на Брашън подскочи при вида ѝ. Проклинайки се какъв е глупак, той ненадейно скочи върху парапета. Щом една жена можеше да прекоси, значи можеше и друга.

— Алтея! — извика той, но двата кораба вече се бяха отдалечили. Въпреки това, при вика му, тя се обърна и бясно се затича към носа. Сърцето му се качи в гърлото, когато я видя да скача обезумяло върху рамото на фигурата. Шокът върху лицето на Вивачия не можеше да се сбърка. Тя хвана Алтея в стремглавия ѝ полет.

Думите ѝ към кораба се понесоха ясно над водата и до него. Сърцето му литна.

— Моля те, Вивачия. Ти не се нуждаеш от мен. Искам да отида при него.

Вивачия хвърли поглед към Парагон, после гласът ѝ зазвънтя отчетливо над водата.

— Парагон! Тази също я давам на теб!

Както родител игриво подхвърля дете, Вивачия залюля Алтея високо, ниско и пак високо и я пусна да полети към слепия кораб. Тялото ѝ описа дъга във въздуха.

— Не! — ужасено изрева Брашън, стиснал перилата.

— Ще я хвана! — успокоително извика Парагон, след което — като по чудо, го направи.

Той я хвана и я залюля с инерцията ѝ, като я завъртя, преди внезапно да я предаде в протегнатите ръце на Брашън. Тя залитна върху парапета и се отпусна в обятията му. Той даже не се опита да заговори — не му беше останал дъх. Вдигна очи нагоре към кораба и Парагон отвърна на погледа му. Бледосините му очи се сбръчкаха в ухилена гримаса. Брашън беше онемял.

— Добре дошла на борда и ’айде да се ма’аме оттука, ако мо’ем! — поздрави я Клеф.

— О, Брашън — потръпващо каза Алтея в гърдите му. Гласът ѝ изтръгна Брашън от потреса му. Тя вдигна лице, за да погледне нагоре към него, но го задържа по-близо от всякога. Пое си дълбоко въздух: — Планът на Уинтроу: ако успеем да се измъкнем, да побегнем на север към Заграба. Пристанището там вече е защитимо. Ще можем да удържим колкото ни е необходимо, докато птиците не доведат другите кораби на Кенит да ни помогнат.

Тя внезапно спря потока си от думи. Втренчи се в безжизненото тяло на Кенит. Старата жена и Ета, застанали от двете му страни, сякаш не забелязваха никой друг.