Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Кратко кимване на кръглата му глава.

— Разбрано.

— Колко хора можете да заделите?

— Трябва да удържаме главната част.

— Подкрепления ще дойдат, щом канците пробият. Скоро ще го направят.

Безкосместите му кокалести вежди се надигнаха.

— Наистина? Тогава, щом те дойдат, ние ще се завъртим на изток.

— Готово.

— Ще чакате ли?

Улен поклати глава.

— Не можем да оставим това предизвикателство без отговор. Ще изглежда като да се предаваме. Хората няма да издържат.

— Разбирам. Колоната наброява около две хиляди човека. Знаете ли обаче, че според преценката на моите хора сред тях има около четиридесет Обетници?

Четиридесет Обетници? Как би могла коя да е войска да застане срещу такава сила? Все пак идваха двадесет хиляди канци — достатъчно, за да ги удържат обкръжени на едно място. Да ги стрият на прах един по един. Колко време обаче щеше да им отнеме да пробият? Трябваше да каже преди идването на канската войска.

— Разполагам с четири хиляди малазански редовни войници, господине. Резервът на командир Ананд. Аз ще изляза срещу тях.

Юмрукът надяна ръкавиците си.

— Моля ви да почакате. Денят е почти ваш. Свършихте майсторска работа. Поздравления за нея. Не я пропилявайте.

Улен отдаде чест:

— Сега отивам да я опазя, Юмрук.

Д’Еббин кимна и отдаде чест. На лицето му се изписа мрачна решимост.

— За скиптъра и трона, заместник-командир.

— Скиптър и трон.

Юмрук Д’Еббин се запъти нататък. Улен се обърна към щаба си.

— Предайте моите нареждания. Тръгваме срещу знамето на Пурпурната гвардия. Трябва да ги държим заети до пристигането на канците. Сега е нашият ред да окървавим мечовете си.

— С вас сме, господине — каза имперският лейтенант. Улен с изненада и удоволствие долови подкрепата в гласа му.

— Много добре. Наредете излаз.

Офицерите му отдадоха чест и отърчаха при частите си.