![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
К’азз ги разглеждаше на свой ред и кимаше на мнозина.
— Това нападение е противно на моите желания. Кой го предвожда?
— Скинър — донесе се неясно съскане от стотици гърла.
Кимане откъм К’азз, който явно бе знаел през цялото време.
— Повече не се подчинявайте на негови заповеди. Той е отстранен от нашата войска. Освободен е от обета.
Братята сведоха глави в съгласие.
— Подозирам, че няма да е толкова лесно — прошепна Преследвача на Кайл с половин уста.
— Сега предайте поздравите ми на защитниците на моста и ги питайте дали могат да удържат още известно време. И съобщете на всички — завърнал съм се.
Братята се поклониха и коленичиха като един човек. Тогава на Кайл му се стори, че те сякаш бавно се разпръсват и изчезват като мараня на слънце. Всичките без един — сянката на нисък слаб еднорък човек, Изгърбения, който го приближи усмихнато.
— Добра работа, момко, добра работа. Знаех си, че ще го направиш.
При това нечувано твърдение Кайл можеше само да клати глава.
До К’азз се появи някаква сянка.
— Рапицата изпраща поздрави и пита колко дни са ви нужни.
Лека усмивка откъм К’азз:
— Кажете на Рапицата, че ще пратя помощ при първа възможност.
Сянката не помръдна. К’азз, който беше тръгнал към пътя, рязко спря.
— Да?
— Истината е, че са зле ранени и че може и да не изкарат още дълго време.
Командирът на Пурпурната гвардия се завъртя, обърна се към моста — и погледна на север, където бойната магия светеше като свалено на земята северно сияние, а от сражението земята се тресеше.
И Кайл гледаше двете места. Богове, какъв избор! Той се обърна към Изгърбения:
— Ти какво мислиш?
Сянката погледна моста и хилядите хора зад него. Потърка брадичка.
— Не знам какво става на север, но не можем да ги оставим да преминат.
— Съгласен съм — произнесе К’азз и Кайл подскочи — не смяташе, че е достатъчно близо до тях, за да чуе. — Благодаря ти, Кайл.
После към Изгърбения:
— Кажи на Рапицата, че идвам.
— Дано Кралицата ми прости — въздъхна Кайл. До него Пустошта умолително изгледа небето, все едно питаше — защо аз, Гугла? Защо аз?
Улен бе на северозапад, когато дойде новината за нападението и пълното унищожаване на полевата болница. Някое време той безмълвно и напълно безчувствено гледаше на север. Какво не съм сторил, което е трябвало да сторя? По-голям ариергард? Повече вестоносци? По-строго разпределение на отговорностите? Подведох войниците си. Мъжете и жените, които очакват от мен да ги защитя.
Застанал пред него, пребледнелият вестоносец се прокашля:
— Господине?
Улен примигна объркано:
— Да?
— Вашите… заповеди, господине?
Той вдигна слабата си, току-що излекувана дясна ръка, за да обърше чело — цялото потно.
— Преместете военната болница по-близо до запасните части.
— Единствените запасни части са тези с нас, господине.
Улен вдигна поглед.
— Само моят легион?
— Да.
— Тогава… преместете я… по-близо до бойното поле.
— Слушам.
Вестоносецът отдаде чест и потегли.
Улен погледна към юга. Той не можеше и нямаше да се обърне към своя щаб. Сключи запотени ръце зад гърба си, за да потисне желанието да ги обърше в дрехата. По-тъмното нощно петно, съвършено беззвездно, продължаваше да надвисва над източното укрепление — благословен да е този маг, който и да е той, понеже спаси фланга. Сега, само да можеше да съхрани някакъв порядък на запад. Не можеше да разбере нерешителността на Гвардията на този фланг. Можеха да ги пометат, ако се бяха възползвали от предимството си. Сега през центъра вървеше фаланга с високо издигнато знаме и очевидно опитваше да овладее цялото поле на боя. А те какво имаха в повече, за да хвърлят срещу противника? Нищо. Ако не можеха да ги спрат, тогава Гвардията щеше да е победила. Строят му щеше да е разсечен на две.