Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
На Том и Джюйлин им бяха дали стая някъде дълбоко в слугинските отделения, което всъщност като че ли подразни Елейн повече от тях двамата. Том дори се изсмя. Но пък той можеше да си го позволи.
— Опитай от този великолепен чай, Нинив — каза Елейн. Блестящите й сини копринени поли бяха покрити с бяла кърпа. Като всичко останало в тази дневна, широкият й стол беше с позлатени топки вместо крака и гърбът му стърчеше високо над главата й. Авиенда седеше до нея, но на пода, скръстила крака под роклята си, която почти се сливаше с бледозелените плочки. Плетеницата на сребърното й колие много добре отиваше на роклята й. Нинив не бе виждала айилката да седне на стол нито веднъж.
— Мента и боровинки — добави Биргит и напълни поредната чашка от тънък златист порцелан, без да чака. Биргит, разбира се, носеше широки сиви панталони и късо синьо сетре. Тя обличаше и рокли понякога, но вкусът й караше Нинив да се радва, че е рядко. И трите бяха облечени и натъкмени, само дето никой не ги канеше.
Сребърната кана блестеше от влага, а чаят беше студен и освежаващ. Нинив се възхити от лицето на Елейн, хладно и сухо. Самата тя вече отново се усещаше потна, въпреки ветреца.
— Очаквах съвсем друго посрещане — измърмори тя.
— Нима? — възкликна Елейн. — След като Вандийн и Аделиз се отнесоха така с нас?
Нинив въздъхна.
— Добре де, надявах се. Най-после съм Айез Седай, истинска Айез Седай, а сякаш никой не може да го повярва. Наистина се надявах, че като напуснем Салидар, нещата ще се променят.
Срещата им с Мерилил не беше минала добре. По-точно представянето им пред нея. Вандийн ги беше представила съвсем повърхностно и след това ги освободиха, отпратиха ги, за да могат истинските Айез Седай да си поговорят. Мерилил беше казала, че била сигурна, че искат да се освежат, но си беше чисто отпращане и можеха да избират или да си излязат като послушни Посветени, или да откажат като опърничави деца. Дори само споменът за тази сцена провали всички усилия на Нинив да се успокои и потта започна да се стича по лицето й.
Всъщност това, че я бяха отпратили, съвсем не беше най-лошото. Мерилил се оказа крехка елегантна кайриенка с лъскава черна коса и големи влажни очи. Сива, която сякаш не се изненадваше от нищо. Само че тъмните й очи се бяха разширили, когато й се каза, че Нинив и Елейн са Айез Седай, и още повече се разшириха, когато чу, че Егвийн е Амирлинския трон. Това, че Биргит е Стражник, я слиса, въпреки че по това време бе успяла да сведе изумлението си до втренчен поглед и леко присвити устни. Авиенда се измъкна най-лесно — Мерилил я удостои само с кратко измърморване колко приятно щяло да й бъде като новачка. След което последва освобождаването. И предложение, което прозвуча по-скоро като заповед, да прекарат няколко дни, възстановявайки се от несгодите на пътуването.
Нинив измъкна кърпичката си от ръкава и безполезно я развя пред лицето си.
— Все пак ми се струва, че крият нещо.
— Знаеш ли, Нинив — каза Елейн и поклати глава. — И на мен не ми харесва как се отнесоха с нас, но ти се опитваш да изкараш от мухата бик. Ако Вандийн и Аделиз искат да търсят бегълки, тяхна работа. Да не би да предпочиташ да почнат да търсят купата? — През цялото пътуване те почти не бяха споменавали за тер-ангреала, който търсеха, от страх, че онези двете ще направят точно това.
Дали щяха, или не, Нинив все пак мислеше, че крият разни неща. Елейн просто не искаше да го признае. Аделиз не бе разбрала, че Нинив беше подслушала онова подхвърляне за търсенето на бегълки, когато стигнаха до Ебу Дар, и когато Нинив ги попита дали наистина очакват да намерят такива, Вандийн отвърна някак съвсем набързо, че те винаги хвърляли по едно око за млади жени, избягали от Кулата. Това й се струваше безсмислено. Никоя не беше избягала от Салидар, но новачки наистина бягаха понякога — животът им беше труден, — а понякога бягаше дори по някоя Посветена, започнала да изпитва отчаяние, че никога няма да стигне до шала, но дори Нинив знаеше, че много малко от тях успяват да се измъкнат от Тар Валон. Можеха да те изгонят по всяко време за това, че не си достатъчно силна, за да продължиш, за това, че си се отказала или провалила в изпитанието за Посветена или за Айез Седай, което между другото тя и Елейн бяха пропуснали, но да напуснеш никога не беше лично твое решение, освен ако не носиш шала.
Тъй че след като успелите бегълки бяха такава рядкост, защо Вандийн и Аделиз смятаха, че могат да намерят такава точно в Ебу Дар и защо бяха затръшнали усти като миди, когато ги попита? Боеше се, че отговорът й е ясен до последната думичка.