Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
При последното Ру почувства как гърлото му се стяга. Мислеше си, че никой не знае за отношенията му със Силвия. Джеймс говореше спокойно, но начинът, по който се държеше, издаваше сдържан гняв.
— Никога няма да разбереш любовта, която изпитвам към този град, Рупърт. — Той се заразхожда из залата. — Никога няма да разбереш защо този дворец ми е по-скъп от всичко друго на света. Ще ти кажа. Защото един човек видя в мен нещо, което никой друг не бе забелязал. Протегна ръка и ме издигна до ранг, за който никой с моя произход не би могъл и да мечтае. — Ру забеляза лека влага в очите на лорд Джеймс. — Кръстих сина си на името на този мъж, за да го почета.
Херцогът обърна гръб на Ру и отново погледна през прозореца.
— И нямаш представа колко бих искал той да е с нас сега и да ми каже какво да правим, когато ужасният ден приближи.
Пое дълбоко дъх и се овладя.
— Но той вече не е тук. Мъртъв е и както ми казваше, да мечтаеш за неосъществими неща е чиста загуба на време. — Той отново впери поглед в Ру. — И тъкмо времето е това, което най-много ни липсва. Казах, че флотилията ще бъде тук след по-малко от три години. Може да пристигне и след две. Няма да разберем това със сигурност, докато не се появи един кораб от Новиндус.
— Две години ли? — повтори Ру.
— Да — отвърна Джеймс. — Ето защо ми трябва злато. За да финансирам най-голямата война в историята на Кралството, война, пред която бледнеят всичките ни досегашни военни стълкновения. Разполагаме с постоянна армия от около пет хиляди мъже във владенията на принца. Когато развеем знамената на Кралството, може би ще сме в състояние да съберем четиридесет хиляди войници, опитни ветерани и запасняци. А колко хора ще изпрати срещу нас Изумрудената кралица?
Ру се облегна назад, като си спомни бройката на бойците на срещата на наемниците.
— Двеста, двеста и петдесет хиляди, ако успее да ги превози през океана.
— Според последните ни съобщения разполага вече с шестстотин кораба — каза херцогът. — Всяка седмица произвежда по два нови. За да поддържа такива темпове на производство, е опустошила целия континент, но е стъпила на врата на цялото население и работите продължават.
— Минимум петдесет седмици — пресмяташе Ру. — Тя се нуждае от най-малко още сто кораба, за да прекара провизии за толкова хора. Това значи година. Ако е предпазлива, ще строи още две години.
— Да си видял нещо, което да говори за предпазливост в нея?
— Не — отвърна Ру. — Но от друга страна, дори някой готов да убие всеки човек насреща си, трябва да пресметне какво ще му трябва, за да постигне целта си.
— След две или три години ще бъдат в това пристанище — каза Джеймс.
— Какво мога да направя? — попита Ру.
— Бих могъл да те облагам с данъци — отвърна херцогът, — докато не те изцедя, за да финансирам войната. Но дори и да изпратя армията да грабне всяка монета от Зъбите на света до Кеш и от Островите на залеза до Ролдем, пак няма да е достатъчно. — Джеймс отново се наведе напред и заговори тихо, като че ли се опасяваше някой да не ги подслуша. — Но в рамките на тези две-три години с наша подкрепа ти би могъл да набереш достатъчно пари, за да финансираш войната.
— Милорд? — Ру като че ли не разбираше казаното достатъчно добре.
— През следващите две години — допълни Джеймс — трябва да изкараш достатъчно злато, за да можеш да заемеш на Короната сумата, необходима за разходите по предстоящите бойни действия.
— Ами, това е малко неочаквано — пое дълбоко дъх Рупърт. — Искате от мен да забогатея до такава невероятна степен, че да осигуря достатъчно средства на Короната да води война, която може и да не спечели?
— В общи линии, да. Това ти предлагам — каза херцогът.
— От вашите думи разбирам, че Короната може да не е в състояние да възстанови средствата, ако оцелеем от идващото изпитание.
— Зависи от много неща — каза лорд Джеймс.
— Разбрах — кимна Ру и се надигна от мястото си. — Ако трябва да стана най-богатия човек, седнал върху купчина пепел след три години, по-добре е да се заема с изкарването на повече пари. За тази цел трябва да платя на кредиторите си до залез исканата от тях сума.
— Има още едно нещо — каза Джеймс.
— Какво е то, милорд?
— Проблемът със семейство Джейкъби. Остана бащата.
— Трябва да се опасявам от още нападения ли?
— Възможно е — каза херцогът. — Най-справедливо е да отидеш още сега при него, преди да е научил, че си убил синовете му. Изкови мир, Рупърт, защото са ти необходими съюзници, а не врагове за следващите години, а аз не мога да ти помагам във всички неща; дори и моето влияние си има граници.