Спомен за светлина

- Егвийн ал-Вийр може да скърби. - Егвийн се изправи. - Егвийн ал-Вийр загуби мъж, когото обичаше, и усети смъртта му през връзката. Амирлин съчувства на Егвийн ал-Вийр, както би съчувствала на всяка Айез Седай, справяща се с такава загуба. А след това, пред лицето на Последната битка, Амирлин би очаквала жената да се овладее и да се върне в боя.

Тръгна през стаята, всяка стъпка - по-твърда от предишната. Протегна ръка към Силвиана и кимна към ша-ангреала на Вора в ръката й.

- Това ще ми трябва.

Силвиана се поколеба.

- Освен ако двете не държите да разберете колко точно съм способна в момента - каза Егвийн, - не бих ви посъветвала да проявявате неподчинение.

Силвиана погледна Росил, а тя въздъхна и кимна с неохота. Силвиана подаде пръчката на Егвийн.

- Не съм съгласна с това, Майко - каза Росил. - Но ако настоявате…

- Настоявам.

- … тогава ще ви дам един съвет. Чувството ще заплашва да ви съкруши. При загубата на Стражник привличането на сайдар ще е трудно. Ако все пак го постигнете, айезседайското спокойствие ще е невъзможно. Това може да е опасно. Много опасно.

Егвийн се отвори към сайдар. Както бе казала Росил, оказа се трудно да прегърне Извора. Твърде много чувства се бореха да задържат вниманието й, обсебваха я и отнемаха спокойствието й. Изчерви се, след като отново не успя.

Силвиана отвори уста, явно за да я посъветва да се върне и седне на леглото си. В този момент Егвийн намери сайдар, цветната пъпка в ума й разцъфна и Единствената сила нахлу в нея. Изгледа Силвиана предизвикателно и започна да сплита портал.

- Не чухте съвета ми до края, Майко - каза Росял. - Няма да можете да прогоните напълно чувствата, които ви безпокоят. Единственият ви избор е труден - да надмогнете скръбта и болката с _по-силни_ чувства.

- Това изобщо не би трябвало да е трудно. - Егвийн вдиша дълбоко и притегли още от Единствената сила. Покори се на гнева. Гняв към Тварите на Сянката, които застрашаваха света, ярост към тях, че й бяха отнели Гавин.

- Ще ми трябват очи, които да ме следят - заяви Егвийн, отхвърляйки предишните думи на Силвиана. Гавин _не беше_ слабост за нея. - Ще ми трябва друг Стражник.

- Но…

Егвийн спря Росил с поглед. Да, повечето жени чакаха. Да, Егвийн ал-Вийр бе наранена от загубата си и никой нямаше да може да замени Гавин. Но тя _вярваше_ в Стражниците. Амирлинският трон се нуждаеше от някой, който да й пази гърба. Освен това всеки, с връзка на Стражник беше по-добър боец от човек без нея. Да продължи без Стражник означаваше да откаже на Светлината един добър войник.

Тук имаше една личност, която бе спасила живота й. „Не - възрази частица от нея, когато погледът й се спря на Лейлвин. - Не сеанчанка.”

Друга частица от нея, Амирлин, се изсмя на това. „Престани да си такова дете.” Щеше да има Стражник.

- Лейлвин Безморска - каза високо Егвийн. - Ще приемеш ли този дълг?

Жената коленичи и наведе глава.

- Аз… Да.

Егвийн оформи сплита за връзката. Лейлвин се изправи, вече не толкова уморена на вид, и си пое дъх. Егвийн отвори портал до другата страна на стаята, а оттам - друг, до полето, където се сражаваха хората й. Взривове, крясъци и грохот на оръжия в щитове нахлуха през него.