Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Ето го! Същия убиец!
В разпаленото си състояние той забрави отначало, че скоро бе видял убиеца в Лондон. Като си спомни за това, у Кленъм се събуди надежда, че датата на виждането може да е след посещението у майка му, но Кавалето твърде ясно си спомняше и времето, и мястото, за да остави каквото и да е съмнение, че не е било преди паметния ден.
— Слушай — много сериозно каза Артър. — Този човек, както прочетохме тук, е изчезнал безследно.
— Много съм доволен от това! — извика Кавалето и набожно погледна към небето. — Хиляди благодарности на бога! Проклет убиец!
— Не е така — отвърна Кленъм, — защото, докато не узнаем нещо за него, аз няма да имам нито миг покой.
— Достатъчно, благодетелю мой. Това вече е друга работа! Милион извинения!
— Слушай, Кавалето — каза Кленъм, като го хвана леко за ръката и го обърна да се погледнат очи в очи. — Сигурен съм, че заради малкото, което можах да направя за тебе, ти си ми най-искрено благодарен.
— Кълна се в това! — извика другият.
— Зная това. Сега, ако ти успееш да намериш този човек или да откриеш какво е станало с него, или да събереш каквито и да са сведения за него, ти ще ми направиш най-голямата услуга на този свят и аз ще ти бъда така благодарен (и с много по-голямо основание), както ти си на мене.
— Не зная къде да търся — извика дребният човек и целуна ръката на Артър от умиление. — Не зная откъде да започна и къде да отида. Но не губете кураж! Стига! Няма значение! Тръгвам още тази минута!
— И нито дума на никого освен на мене, Кавалето!
— Ал-тро! — извика Кавалето и се втурна навън.
Глава XXІІІ
Мистрис Ефри прави условно обещание относно сънищата си
Като остана сам под впечатлението на изразителните погледи и жестикулации на мистър Баптист, иначе Джовани Баптиста Кавалето, Кленъм навлезе в своя мрачен ден. Напразно се мъчеше да насочи вниманието си към търговските си работи и да отвлече мисълта си — тя бе закотвена в една точка и се въртеше все около нея. Като убиец, окован в неподвижна лодка всред дълбока, бистра река, осъден да вижда на дъното през струите на непрестанно течащия поток тялото на събрата си, когото е удавил, неподвижно и изменящо своите ужасни очертания само по каприза на водните струи — така и Артър под бързия и прозрачен поток на мисли и фантазии, които постоянно се сменяха едни с други, непрестанно виждаше само един въпрос, от който с всички сили се мъчеше да се отърве, но не можеше.
Увереността, че Бландоа, каквото и да беше истинското му име, беше най-ужасен тип, още повече увеличи тревогите му. Дори ако изчезването му бъдеше обяснено веднага, фактът, че майка му е била във връзка с такъв тип, си оставаше неизменим. И той се надяваше, че никой освен него няма да узнае, че тази връзка е била тайна и че майка му е проявила покорство и страх пред този тип; но като знаеше всичко това, как да не го свърже със старите си смътни страхове и как да повярва, че в тези отношения не се крие нищо лошо?
Решението й да не говори с него по въпроса и непреклонният й характер, който му бе добре познат, засилваше чувството му на безпомощност. Това беше истински кошмар — да знае, че срам и позор очакват и нея, и паметта на баща му, и да няма възможност да им помогне. Целта, която го беше довела в родината и която той постоянно имаше пред очите си, срещна най-голяма пречка от страна на самата му майка, и то в най-решителния момент. Съветът, енергията, дейността, парите, доверието, всичките му ресурси бяха безполезни. Ако притежаваше баснословната власт да обръща в камък всички, които я погледнат, тя не би могла да го направи по-безсилен (както му се струваше в отчаянието му), отколкото в момента, когато срещна непреклонния й поглед в нейната мрачна стая.
Но откритието, което бе направил този ден, хвърли нова светлина върху мислите му и го подтикна към по-решителен курс на действие. Уверен в правотата на целта си и подбуждан от чувството за надвиснала опасност, която като обръч се стягаше около тях, той реши, ако майка му все така упорито го отблъсква, да отправи отчаян апел към Ефри.
Ако можеше да я накара да заговори и да разбуди тайната, която тежеше над техния дом, може би щеше да се отърси от това бездействие, което му тежеше все повече с всеки изминат час. Ето до какво заключение го доведе тревогата му този ден и той приведе в изпълнение решението си още същата вечер.
Първото му разочарование, когато пристигна в къщата, беше, че намери вратата отворена и на прага мистър Флинтуинч, който пушеше лулата си. Ако обстоятелствата бяха по-благоприятни, вратата щеше да е затворена, както обикновено, и мистрис Ефри щеше да му отвори, като почука. Обстоятелствата се оказаха обаче твърде неблагоприятни; вратата беше отворена и мистър Флинтуинч пушеше лулата си на стъпалата.