Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Я стига с това „ние“, приятел.
— Но аз имам нужда от помощта ти. — Тази сутрин Скачачът е натъкмен с идеално скроен костюм от фин туид, много изискан, тежкарски…
— А Нериш имаше нужда от помощта ти.
— Ти не знаеш какво говориш. — Очите му са стоманени и явно никога не губят. Смехът му, озаглавен „Снизходително с глупаците“, е средноевропейски и нерадостен.
— Добре де, добре. Колко искаш?
— Всяко нещо си има цена, нали? — Но в случая той не проявява никакво благородство, не, просто току-що му е хрумнала неговата собствена цена и се налага да вмъкне пауза в разговора, да му даде секунда-две за малко въздух и развитие.
— Всичко.
— За какво става дума?
— Дребно пиратство. Ще свиеш един пакет за мен, а аз ще те прикрия. — Поглежда демонстративно театрално часовника си.
— Добре, уреди ми уволнение и ще дойда с теб.
— Какво? Уволнение ли? За теб? Ха! Ха! Ха!
— Трябва по-често да се смееш, Скачача. Много симпатичен ставаш, когато се смееш.
Какво по-точно уволнение, Слотроп? Може би почетно? А, ха, ха! Ха! Ха! — Скачачът, подобно на Хитлер, лесно бива гъделичкан от това, което немците наричат Schadenfreude1029, чувството на радост при нечие чуждо нещастие.
Не се занасяй, говоря сериозно.
Разбира се, че говориш сериозно, Слотроп! — Още кикот.
Слотроп изчаква, наблюдава, пие сурово яйце, въпреки че тази сутрин се чувства всякакъв, но не и хитър.
— Нериш трябваше да тръгне заедно с мен днес. А сега не мога да се отърва от теб. Ха! Ха! Къде искаш да бъде доставен този, ха!, този уволнителен билет?
— В Куксхафен. — Напоследък Слотроп често е бил осеняван от неясната фантазия, че опитва да се свърже в Куксхафен с хората от „Операция Бумеранг“1030, за да разбере дали ще му помогнат да се измъкне. Те изглежда са единствената останала връзка с Ракетата. Той вече знае, че нищо няма да излезе от тази работа. Все пак двамата със Скачача си уговарят среща.
— Ще чакаш в клуб „Пуци“ на пътя за Дорум1031. Местните дилъри ще могат да ти кажат къде е.
Значи отново в морето. Покрай мократа прегръдка на пристанищата, навътре в Балтика, вълна след вълна и под дъждовни облаци изливащи завеса след завеса проливен дъжд, поклаща се веселата пиратска барка и навлиза във вече бурния, озлобен и все по-влошаващ се ден. Скачачът стои извън кабината, крещи и надвиква бурното море, което прехвърля носа и залива палубите.
— Накъде отиват?
— Ако курсът им е към Копенхаген, — обветреното лице на фрау Гнаб, чиито очи и уста са окръжени от мрежа постоянни бръчици от усмивките, сияе като слънце, — значи имат не повече от два часа преднина.
Видимостта тази сутрин е съвсем слаба и брегът на Узедом не може да бъде съзрян. Скачачът приближава Слотроп, който стои до перилата, гледа в нищото и вдъхва плътната миризма на сивото време.
— С него всичко е наред, Слотроп. Той е бивал и в по-тежки ситуации. Преди два месеца в Берлин попаднахме на засада, точно пред „Чикаго“. Той премина под кръстосания огън на три шмайзера, за да предложи сделка на нашите конкуренти. Без драскотина.
— Скачач, той водеше престрелка едва ли не с половината съветска армия там.
— Те няма да го убият, защото са разбрали кой е той. Нериш работеше по насочването, беше най-добрият инженер на Шилинг, и знае за интегриращите вериги повече от всеки друг, когото ще могат да намерят извън Гармиш1032 сега. Руснаците предлагат фантастични заплати, много по-високи отколкото дават американците, и ще му позволят да остане в Германия, да работи в Пенемюнде или в Мителверке, както преди. Той дори може да избяга, ако иска, ние разполагаме с отлични връзки за целта…
— Ами ако вече са го застреляли.
— Не. Не би трябвало.
— Хайде стига, Скачач, това не ти е като на кино.
— Засега все още не е. Е, може би донякъде. Забавлявай се, докато можеш. Някой ден, когато лентата ще съумява да се върти достатъчно бързо, оборудването стане джобен формат, почти безтегловно и на достъпни за народа цени, а софитите и операторските кранове ненужни, тогава… тогава… — Сега отдясно на борд виждаме митичния остров Рюген1033. Неговите варовикови скали са по-ярки от небето. Мараня е надвиснала над лиманите и сред зелените дъбрави. По плажовете бавно се носят перленосиви парцали мъгла.
1029
Злорадство (нем.). — Б.пр.
1030
Название на операцията за връщането, възстановяването и изпитването на ракетите Фау-2 и опитите на британците да проведат пробно изстрелване на няколко ракети Фау-2. — Б.пр.
1031
Село Дорум е на около три километра от Куксхафен. — Б.пр.
1032
Т.е. Гармиш-Партенкирхен — планинско градче в Бавария, един от най-популярните зимни ски курорти в Европа. Там съюзническите сили задържат германските ракетни експерти. Повечето от тях обаче били освободени вече или им била предложена работа в Операция Бумеранг. — Б.пр.
1033
Островът бил първоначално населен от древногерманските племена Рюги и след това от славянски народи, които се съпротивлявали на влиянията на християнството и цивилизацията чак до средата на ХІV век. — Б.пр.