Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Вандийн погледна към Аделиз. Елейн погледна към Нинив. Авиенда го изгледа намръщено.
Той обаче не даде на нито една от тях възможност да заговори.
— Том, Джюйлин, какво ще кажете за няколко халби? — Може би вода щеше да е по-добре; никога досега не беше имал такъв махмурлук.
Том поклати глава.
— Може би по-късно, Мат. Трябва да остана наблизо, в случай че Елейн има нужда от мен. — Бащинската му усмивка, насочена към нея, се стопи, когато забеляза, че тя гледа стъписано Мат. Джюйлин не се усмихна — напоследък го правеше рядко, — но също отговори, че щял да остане с жените и може би по-късно…
— Както искате — каза Мат и си нахлупи шапката. — Ванин. Ванин! — Дебелакът се сепна и престана да се взира с благоговение в Елейн. Дори се беше изчервил! Светлина, тази жена им влияеше лошо.
Когато Мат извърна Пипе, гласът на Елейн го шибна в гърба, още по-превзет и от сутринта.
— Не им позволявайте да прекаляват с пиенето, господин Каутон. Някои мъже не знаят кога да спрат. А и определено не бива да позволявате едно момче да вижда пияни мъже.
Той скръцна със зъби и подкара през площада, без да се обръща. Олвер го гледаше. Вярно, че трябваше да предупреди хората си да не се напиват пред момчето, особено Мендаир. Светлина, колко мразеше тя да му казва какво трябва да направи!
Оказа се, че ханът носи името „Скитащата жена“, но табелата над вратата и гостилницата обещаваха всичко, което Мат искаше, и най-вече вътре определено беше по-хладно, отколкото навън. По масите наред с местните хора седяха чужденци — длъгнест мустакат мурандиец, набит кандорец с две сребърни верижки върху гърдите на палтото му и други, чийто произход Мат не можа да отгатне от пръв поглед. Смътна синкава мъгла от дим на табак изпълваше въздуха, две жени свиреха на пискливи флейти някаква странна музика. А най-хубавото беше, че сервиращите женички хващаха окото и на четири маси мъжете хвърляха зарове. Кандорският търговец играеше на карти.
Снажната ханджийка се представи като Сеталле Ейнан. Очите й с лешников цвят подсказваха, че не е родом от Ебу Дар.
— Ваши благородия… — големите златни халки на ушите й се люшнаха, когато тя се поклони еднакво дълбоко на Мат и Нейлсийн — „Скитащата жена“ ви предлага своя скромен подслон.
Беше симпатична, с прошарена коса, но Мат се загледа в очите й. Носеше брачен нож, увиснал на впития в шията й гердан, с дръжка с червени и бели камъни, мушната между пищните й гърди, и освен това доста страшничък крив нож на колана. Въпреки това той не можа да се сдържи да не се ухили.
— Госпожо Ейнан, чувствам се направо у дома си.
Странното беше, че зарът престана да се търкаля в главата му.
Глава 48
Облегнати на ножа
Нинив излезе от бронзовата вана, уви косата си с една бяла кърпа и започна да се подсушава. Пълничката сивокоса слугиня се опита да я облече, но Нинив я отпрати, без да обръща внимание на смаяните й погледи и протестите й, и го направи сама, с голямо старание, оглеждайки тъмнозелената копринена рокля с широка яка от бяла мерадска дантела във високото огледало на стойка. Тежкият златен пръстен на Лан лежеше в кесията й — по-добре беше да не мисли за това — до усукания пръстен тер-ангреал, а Великата змия блестеше златна около средния пръст на дясната й ръка. Нейната дясна ръка. И за това беше по-добре да не мисли.
Високият таван беше много приятно изрисуван като синьо небе с бели облачета. Мебелите обаче стърчаха на несъответно големи позлатени лъвски крака и по тънките пилони на балдахина, както и по краката на столовете и по всичко друго имаше твърде много позлата за нейния вкус. Но все пак стаята беше по-удобна от стаите по хановете. Приятна стая. Умерено прохладна. Това, което тя се опитваше да направи в момента, беше да се успокои.
Не подейства, разбира се. Беше усетила запридане на сайдар и щом излезе от спалнята си, видя преградата срещу подслушване, която Елейн беше направила и овързала около дневната. Биргит и Авиенда вече също бяха там, всички освежени, вчесани и преоблечени.
В това, което Биргит твърдеше, че е „скромен апартамент“, четири спални ограждаха от едната страна единствената дневна, която също беше с таван, изрисуван като небе с облачета. Четири високи прозореца гледаха към дълга тераса с решетка от боядисано в бяло ковано желязо, толкова фино, че можеха да надничат, без да ги видят, към площада Мол Хара пред двореца. Лек бриз полъхваше през прозорците и носеше соления привкус на морето, и като по чудо дори беше малко прохладен.